Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я, да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш ти давам сто кинта.
- Ама, аз съм психолог, не врачка!
- А бе, сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било...
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още една стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома...
- Правилно, ето ти още сто лева.
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
Войник се връща от фронта в родната си Англия и пътува с влак. Всички места са заети, само в едно от купетата седи англичанка, а на мястото до нея е полегнало кученце.
- Простете, лейди, дали мога да използвам мястото?
- Вие, войниците сте абсолютни простаци! Не виждате ли, че това място е заето от моето кученце?
- Госпожо! Аз много обичам кучетата, дори имам две вкъщи. Нека да седна на това място, а кученцето мога да го подържа и в скута си.
- Вие войниците не само, че сте простаци, а сте и абсолютни нахали.
При тези думи войникът отваря прозореца, хваща кученцето и го мята навън. Дамата губи дар слово, а седящият до нея англичанин се обажда:
- Млади човече! Аз не съм съгласен с думите на дамата за войниците, но съм длъжен да отбележа, че някои работи не ги правите както трябва. Не воювате както трябва, не се храните с нож и вилица, а ето и последния пример - не изхвърлихте през прозореца кучката, която трябва...