Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
В един влак, в един вагон, в едно купе пътували професор, доцент, асистент и студент. Посредата на пътуването в купето влезла една много красива дама, при което всеки един от изброените започнал да я ухажва. На дамата и писнало и казала:
- Не се хабете аз отивам в другото купе който иска може да дойде тарифата е на вкарване 1 лев на изкарване пак 1.
След което дамата се отеглила в другото купе. Пръв отишал професора след половин час се върнал и казал:
- Язък за 5 лева не ми стигна да сварша.
След това отишъл доцента той се върнал след 20 минути и казал:
- По дяволите не ми стигнаха 100 лева да свърша.
След това отишал асистента той се върнал след 15 минути и казал:
- Мамка му не ми стигна половин заплата за да свърша.
След това отишал и студента при което започнали злобни подмятания от страна на професора, доцента и асистента по адрес на студента. Всички се бъзикали как ще се върне след 5 минути, обаче минали тези 5 минути, после 10 след това час, 2, 3, та чак до последната спирка. Професора, доцента и асистента решили да видят какво става, защо се е забавя толкова. Отишли те и видяли студента как го е вкарал, а той им казал:
- Дайте 1 лев, че ми стигнаха само да го вкарам.
Сподели