Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Млад мъж постъпва в армията и е разпределен за парашутист. Карат го да скача от все по-високо, докато дошъл заветния ден за първия му скок. Минал и го пуснали в отпуск, баща му го подхванал от врата и го подканил да разправя как е службата.
– И какво? Скочи ли?
– Ами да ти кажа как стана. Влязохме в самолета, излетяхме, сержанта отвори люка и вика - “Доброволци?!” Около 15 човека скочиха сами.
– И ти тогава ли скочи?
– Ъм, не още. После сержанта започна да ни награбва един по един и да ни бута през люка.
– Тогава ли скочи?
– Ще стигна до там. Всички скочиха освен мен. Казах на сержа, че много ме е страх, а той ме забута към люка. Аз си вклиних краката и не пускам.
– А скочи ли?
– Още не. Той се опита да ме избута от самолета, но аз сграбчих дръжките и отказах да мръдна. Сержа се вбеси и извика 2-рия пилот. Онзи си изу панталона, изкара 28 сантиметров и ми каза, че ако не скоча ще ми го натика целия.
– И тогава ти скочи.
– Ами… подскочих малко… в началото.
Генерал пристига на проверка в бойно поделение. На входа го посреща командирът на полка. Козирува с дясната ръка, а с лявата си прикрива лявото око. Генералът не обърнал внимание на това. Вървят из поделението и разглеждат. Плацът блести от чистота. Тревните площи почистени. Всичко свети и блести. - Кой е изчистил плаца така? – пита генералът. - Редник Пешев. – отговорил командирът. - Браво на редник Пешев. Продължават проверката по нататък. Стигат до спортната площадка. Уредите боядисани. Пясъкът подравнен. Пак всичко свети и блести. - Кой ремонтира така площадката? - Редник Пешев. - Отлично на редник Пешев! Отиват в столовата. Всичко чисто. Блести и свети. - Кой е дежурен по столова? – пита възхитен генералът. - Редник Пешев. - Супер! Я веднага ми доведете този юнак да го видя. Идва редник Пешев. Козирува. Представя се. - Браво редник, Пешев! – поздравил го генералът. - Имате лична похвала от мен. - Благодаря господин генерал, ама ако обичате си закопчайте горното копче на ризата. - КАКВОООО!? – втрещил се генералът. – Ти знаеш ли с кого разговаряш бе редник? В това време командирът на поделението си махнал ръката от лявото око и на окото му – огромен бушон. - Господин генерал! – прошепнал командирът. – Съветвам ви, да си закопчаете горното копче, защото редник Пешев не повтаря по два пъти.