В казармата починала майката на един старши. Приятелите му решили да накарат един новак да му съобщи новината. Заека се чудил, чудил и накрая му казал:
- Петров, няма да повярваш. Станала няква верижна катастрофа и майката ти, баща ти, брат ти, сестрите ти, лелята ти, дядо ти, баба ти, леля ти, чичио ти, стринка ти и децата й били заедно в някакъв автобус и починали.
- Чесно ли ве?
- Не ве базикам са, само майка ти.
Треньорът на "Херта" решил да потърси нови таланти, за които да не дава луди пари. Не след дълго попаднал на клипове в Ютуб на талантливото афганистанче Юсуф, и не след дълго го докарал в Берлин. Няколко дни след това Херта домакинстват на Байер. Гостите повеждат с 2:0, а двамата нападатели на Херта се контузват. От немай къде треньорът пуска Юсуф 20 минути преди края, просто за да не остане с 10 души на терена. Юсуф обаче хуква по игрището да се бори и да рита топката, и за нула време вкарва три гола. Херта бие, всички са във възторг, а Юсуф решава да звънне на майка си: - Мамо, имам супер ден. Вкарах три гола - викат му хеттрик, и всички са супер възхитени от мен! Ще взема и голяма премия! - Е няма що, Юсуф, да ти кажа ли как мина нашия ден? - Как, мамо? - Ами първо една банда араби от друго племе нападнаха баща ти, братята ти ги нападнаха с кирки и лопати и стана масов бой в цялата махала. На обед пък едни пакистанци тръгнаха да отвличат сестра ти за булка, братята ти пак нападнаха с кирките и лопатите и отново станаха масови безредици. Следобяд някакви африкански пришълци хвърляха бомби и запалиха няколко коли без никой да разбере какъв им беше проблема. Вечерта пък баща ти се скара на едни кюрди, те му налетяха на бой, дойдоха полицията и няколко военни и казаха, че ако продължаваме така ще вземат да ни хвърлят по един бой на всички! - О, мамо, много съжалявам! - Има защо, заради теб дойдохме в тъпия Берлин!
Млад мъж бяга по улицата. След него тичат няколко военни полицаи. Опитват се да го заловят и да го изпратят да служи в Ирак. Бягал мъжът, бягал. Свил зад един ъгъл и гледа, на тротоара стои млада монахиня. - Сестро, моля те спаси ме! Преследват ме. Искат да ме изпратят в Ирак, а аз не искам. Мога ли да се скрия под полата ти? - Добре, братко. Ние вярващите хора сме против войната. Скрий се под полата ми. Мъжът се скрил. В следващия миг се появили и военните. - Сестро, виждала ли си един мъж да бяга насам? - Да. Ето натам избяга. – монахинята ги пратила за зелен хайвер. След като опасността отминала, мъжът излязъл изпод полата на монахинята и казал: - Сестро, не знам, как да ти се отплатя? Много ти благодаря! Между другото, не искам да бъда груб и невъзпитан, но какви са тия... "топки"?! - Ох, братко, какво да ти кажа. Аз също не искам да ходя в Ирак.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: - Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чук@ш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича... - Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". - Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: - Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. - Спокойно! - казва докторът, - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? - Е, ми, някъде към Горна Оряховица. - Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!" - Докторе, вие сте гений! - Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? - Към един и половина... - Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал:
- Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения - едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат.
- Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? - попитал поручикът.
- Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде - толкова.
- Ммм... Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! - замислено казал поручикът - Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли.
Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва:
- Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?
Сподели