Втората световна война. Американски воник се връща от фронта и се качва на влак във Великобритания.
Само в едно купе има свободно место, но в него има една англииска дама, срещу която на седалката има кученце, а до кученцето един аглийски джентълмен. Войникът учтиво се обръща към дамата:
- Извинете, би ли могло да седна?
- Вие американците сте изключително груби - не виждате ли, че там седи кученцето ми.
- Но аз бях три месеца на фронта и съм много изморен, ще ми позволите ли да седна?
- Вие американците не само сте груби, но и нахални.
- Аз също обичам кучета - имам 2 вкъщи - позволете ми да седна и ще държа вашето кученце в ръце.
- Вие американците не само сте груби и нахални! Вие сте направо непосносими.
Войникът се ядосал, грабнал кучето и го изхвърлил през прозореца. След това седнал спокойно на свободното място. Дамата загубила ума и думa и не успяла да каже нищо. Тук се намесил английския джентълмент, който казал:
- Млади човече, аз съвсем не съм съгласен с мнението на тази лейди за американците, но съм длъжен да отбележа, че вие американците всичко правите не както трябва. Карате от погрешната страна, държите вилицата с погрешната ръка, а туко що през прозореца изхвърлихте не тази кучка, която трябваше.
Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок на*бах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме на*ба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА К*РА МУ УМРЯ!
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан... Другия го пита: – Какво става? Не приличаш на щастливо женен! – Мани, остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя... – Сега ще те науча! Аз на моята съм и казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам. Връща се нашия вкъщи и казва на жена си: – Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам. И като се почнало едно изплащане - месец, два, три, пет... На жената и писнало. – Води ме при Генерала, аз да говоря с него! – Мани, недей! Това са мъжки работи... – Не! Отиваме! Отиват там и тя почва: – Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка... Генерала учуден: – Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим. Влизат в кабинета и генерала го почва: – Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк! Излиза нашия и казва: – Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница...
Американската армия решила да награди най-заслужилите ветерани от войните. Решили всеки един от тях да си избере по една част от тялото, която да бъде измерена в сантиметри, след това към сумата се добавят 4 нули и сумата се превежда на ветерана по банкова сметка в щатски долари.
Влиза един ветеран. Питат го какво да му мерят. Той казва:
- Мери ме от върха на палеца ми на десния крак до носа!
Мерят те, слагат нулите отзад и му превеждат 1 800 000 $ на сметката.Влиза втори ветеран, казва:
- Мери от единия ми палец на крака до другия! - и направил шпагат.
Мерят военните, слагат нулите и му превеждат кинтите по банков път.
В този момент влиза трети ветеран и гордо се изцепва:
- Момчеее, мери от върха на главичката на к*ра ми до т*шаците!
Смях в залата...един от мерачите вика:
- Ама, господине, разбирам, че сте надарен човек, ама все-пак, сигурно има и по-дълги неща за мерене..
- Абе, мери, бе момче, не се бой!
Свалил си панталоните ветеранът, момчето с метъра наложило на главичката на к*ра му единия край на метъра, разгънало надолу и...
- А!!! Ама, господине, къде са ви т*шаците?!?!
- Във Виетнам, мойто момче!
Сподели