Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много.
Извадил пистолета и им наредил:
- Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния.
Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава:
- Сега, клякате и се изсир*те!
- Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя.
Свършили те работата, а съпругът:
- Сега си разменяте местата!
Ония пак изпълняват.
- Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…
След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът:
- Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе!
А жената:
- Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Някакъв военен бил в командировка. Жена му използвала намалението за да покръшка малко. Не щеш ли обаче, оня се върнал изневиделица и ги изненадал в действие. Станал лют скандал, военния извадил патлака и се разкрещял:
- Ще ви убия, ще ви убия и двамата!!!
Нещастния любовник взел да хленчи, да се моли...
- ОК, ще ви простя ама ще ви науча аз вас... Изсерете се и двамата на пода!
- Ама..как така? - попитала сащисана жената.
- Не задавай въпроси до като не съм ви опукал, сери!
Кво да правят те, тропнали по едно лайно.
- Сменете си сега местата!
Направили те както им било наредено.
- А сега яжте!
- Ма...ма
- Яжте до като не съм ви опукал бе ей!
Изпапали си те послушно лайната и си заминали по живо по здраво. Минал се един месец и съпруга пак заминал командировка. Жената пак я засърбяло и се обажда на любовника си:
- Скъпи, как си?
- Добре съм - сопнато отговаря той.
- Ама скъпи, много ми липсваш, защо не минеш на сам?
- А не, не, и дума да не става!
- Ама защо бе скъпи? Аз много те обичам.
- Да бе! Ако ме обичаше щеше ли да изсереш такова голямо лайно а?