Срещат се двама приятели и единият казва: – Е тва Петров е късметлия, завъртял е нещо, вчера бях у тях на банкет, може да не вярваш, но вкъщи имат златен клозет. Смятай какви пари трябва да има за да си го позволи. – Стига бе, глупости, с една заплата… абсурд… – не вярва другия. – Е ся, няма да те лъжа, сам видях, чисто злато. – А бе не вярвам… – Ок, отиваме у тях и проверяваме! Отиват наистина двамата, звънят, отваря Петрова. А тоя недоверчивият бърза да се обади. – Добър ден, г-жо Петрова, извинете за безпокойството, но действително ли имате у вас златен клозет? Петрова се обръща към коридора и се провиква: – Пешоо, ела, ако обичаш, дойде тоя, дето ти се е изтропал в тромбона…
На сутринта мъж пита жена си:
- Скъпа, какво става? Цялата нощ стенеше: "Още, още..."
- Нищо, скъпи. Сънувах, че с теб правим любов и ми беше много хубаво!
На следващата сутрин мъжът пак казва на жена си:
- Знаеш ли, тази нощ пак те чух: "Още, още..." но направо викаше и ръцете ти бяха свити на юмрук.
Пак ли сънува, че се любим и ти е много хубаво?
- Не, беше ми много зле, защото сега сънувах, как ми даваш заплатата си.
Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката. - Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той. Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал: - Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници. Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално. Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене: - Размени границите на интервала на интеграла!
Засуканата кака Пена работела в полевъдната бригада на ТКЗС-то. Него ден била на парцела с царевицата да отбива водата по редовете. Тъкмо се била нагъзила към шосето със засукания си задник и пускала вода по редовете и минава пъдара бате Гошо. Гледа бате Гошо този хубав тезгях и почнало да му мърда в гащите. Наоколо няма никой. Почнал той да се усуква покрай кака Пена - дай та дай. Тя неще.
-Пено ще ти дам 20 лв. само за един път, ма! Не мислила много тя - заплатата й била 150лв., к'во да му мисли толкоз. Влезли в царевичака, метнал Гошо между редовете якето и опънал сладко, сладко каката. Много му харесало, ама малко му дошло. Дай още един път Пено, давам още едно 20. Светнали й очите на Пена - берекетлия ден година храни. Навирила пак бели баджаци и Гошо я сайдисъл още един път. Разделили се по живо, по здраво, даже пена рекла:
-Ако искаш пак така, обаждай се.
След два часа в края на работния ден минава бригадира да види как приключва работата с поливането.
-Пенке, мина ли пъдара Гошо от тук?
-Мина преди време.
-Даде ли ти нещо?
Пена изтръпнала.
-К'во да ми даде?
-Ами дадох му аванса от заплатата ти 40 лв. да ти ги донесе. Даде ли ги?
-Даде ги шефе, даде ги момчето...
70-те години. Инженер от Източна Европа щял да бъде командирован да работи в новостроящ се завод в далечния Сибир. И предната вечер се запил с приятели. А те му казали:
- Всеки месец да пишеш ей!
- То няма да има смисъл, писмата ще се цензурират. Напиша ли нещо, което не се хареса на проверяващите кореспонденцията, то няма да бъде допуснато да стигне до вас.
Някой подхвърлил:
- Използвай прост шифър. За изреченията от писмото ти, които си написал със синьо мастило, ще знаем, че са истина. За онези изречения, които си написал с червено мастило, ще знаем, че означават точно обратното на това, което си написал.
След месец приятелите на инженера получили първото писмо. Всичко било написано със синьо мастило!
- „В Сибир е чудесно. Заплатите са високи. Магазините са пълни с хубави храни и в същото време няма никакви опашки. В кинотеатрите прожектират добри западняшки филми. Апартаментите са просторни и луксозни. Единственото, което липсва тук е книжарница, в която да има писалка с червено мастило.”
Сподели