Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се:
- Бре, ами сега! Аз - с кожух, мъжът ми - с кожух, децата - и те с кожуси. На една заплата - откъде!?
Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката:
- Мецо, накъде си хукнала?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси?
Стреснала се костенурката:
- Бре, ами сега! Аз - с къща, мъжът ми - с къща, децата - и те с къщи. На една заплата - откъде!?
Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът:
- Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи?
Изстинала му усмивката на щъркела:
- Бре, ами сега! Аз - всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми - на екскурзия в чужбина, децата - и те на екскурзия в чужбина. На една заплата - откъде!?
Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат - и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла:
- Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…
Отива един човек да търси работа във ферма. - Искам 1000 лева заплата! - Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? - Ами… Разбирам езика на животните. - Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. - Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! - Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. - Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! - Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: - Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Млад бизнесмен закарва малкото си момченце на детска градина. Времето е променливо, ту грее слънце, ту завалява дъжд.
Детенцето пита:
- Тате, защо времето ту се смее, ту плаче?
Бащата изнервен от платените сметки, заплати, задължения и недостига на време бързо му отговаря:
- Защото сега момчето ми, са се събрали дяволите при него и му казват, че ще вземат майка му и времето плаче, а после му казват, че ще вземат баща му и то се смее, защото те не знаят кой е баща му.
Детенцето: - Ама тате, коя е майката на времето?
Таткото: - Майката на времето е природата.
Детенцето: - А кой е баща му?
Бащата: - Ами сигурно е бизнесът, защото колкото повече работа имаш, толкова повече времето се подмладява, става мъничко и за нищо не стига.
Детето: - А на бизнеса тате, кой е бащата?
Таткото: - Ще да е някое правителство татковото, защото по всяко време му е...е майката!