Един палестински студент завършил университета и решил да си търси работа. Влиза в най-голямата израелска фирма, отива при главния шеф и му казва:
- Здравейте, аз съм палестинец. Току що завърших университета и си търся работа.
Шефът го гледал и му рекъл:
- Ама, разбира се, нямате никакви проблеми. Веднага ще започнете работа. Ето на 88 етаж ви е офисът. Там ще ви чакат 3 секретарки. На покрива има въртолет, ако искате някъде да ходите. Пред входа има мерцедес за жена ви, да се разкарва, където си поиска. Освен това, заплатата ви ще е 100 хил. долара годишно.
Палестинецът не издържал от радост и казал накрая:
- Господи, не мога да повярвам. Та вие се шегувате!
- Ми, много ясно бе. Ти пръв почна.
Мъжката логика:
Прибира се мъж от работа и гледа от входа му излиза някакъв, ухилен до уши, непознат мъж. Нашия почва да мисли - "Хъм, един мъж е щастлив или като е взел злато, или ако е бил с жена. Сега е средата на месеца значи не е взел заплата, бил е с жена. В нашия вход има 3 ку*ви. Едната е Петрова, другата Иванова, а третата е жена ми. Петрова е на море, на Иванова мъжът е болен и по цял ден си е в къщи. Значи тоя е бил при жена ми".
Прибира се вкъщи и пребива жена си.
Женската логика:
Прибира се един мъж вкъщи, а жена му го посреща с мълчание, каквото и да каже, тя мълчи. Тогава той не издържа и казва - "Какво мълчиш като риба бе?", а тя почва да мисли - "Хъм, риба... Риба има в морето, в морето има малки и големи риби... Голяма риба е акулата, акулата има зъби... Също като кучето, и то има зъби", тогава не издържала и креснала - "Каква кучка съм ти аз бе?!"
20 ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Ода за Студента:
Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Логика ???
Дъщерята: Тате, а какво е това... прос*итутка?
Бащата: Боже! Къде си чула тази дума?
Дъщерята: В детската градина. Владко ми каза, че съм прос*итутка. Защото не му давам вече... А давам на Митко.
Бащата: Какво????!!!
Дъщерята: Плюшеното мече! Не му давам да си играе с плюшеното мече.
Бащата: Уф, Слава Богу! Този твой Владко е - глупак. А прос*итутка... Това е лоша жена - ето какво е.
Дъщерята: Защо лоша?
Бащата: Защото е продажна!
Дъщерята: Значи - леля Мария е прос*итутка?! Тя продава в магазина! Следователно - е продажна.
Бащата: Не - леля Мария продава сувенири и не е продажна. А прос*итутката продава себе си.
Дъщерята: Как така - себе си?
Бащата: Много просто! Този, който иска може да я купи. За известно време!
Дъщерята: За какво?
Бащата: За да спят!
Дъщерята: Да спят?
Бащата: Да, в едно легло!
Дъщерята: Тогава излиза, че прос*итутка е... мама!
Бащата: Ти полудя ли!?
Дъщерята: Ами нали тя спи с теб за пари?
Бащата: Как за пари?
Дъщерята: За твоята заплата!
Бащата: Нима това са пари!... Не, тя е с мен... от любов. Надявам се....
Дъщерята: Както и с чичо Петьо?
Бащата: Какво??!! С какъв чичо Петьо?
Дъщерята: От втори вход. Ами, когато ти беше в командировка, у нас пренощува чичо Петьо. В едно легло с мама.
Бащата: Петьо? В леглото? Ще и дам аз на нея! Прос*итутка!!! (И изхвърчава)
Дъщерята: Странно... как така мама ще е прос*итутка, ако е с чичо Петьо от любов, а не за пари?
Сподели