Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш!
Срещнат се стари приятели. Единия весел, жизнен, другия отчаян, мрачен. - Приятел как успяваш да поддържаш това весело настроение? - Играя тото, пускам си по една колонка всеки тираж и започвам да си мисля като ударя джака какво ще си купя, как ще изненадвам жената, децата… Опитай действа! Послушал приятеля си, пуснал едно фишче и… чудото станало. Започнал да си представя как ще се прибере с огромен букет за жена си, с огромни подаръци за децата и неволно започнал да се усмихва. Дори си подсвирквал тихичко. Жена му забелязала промяната и подозрително го попитала: - На какво се дължи това свежо настроение? - Ех, жена ще ти кажа. От няколко дни имам една надежда. Тя го прекъснала с облекчение - Е, като сме на тази тема. От една година имам един Пешо…
Една вечер млад мъж се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите й били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел. Замаян от нея, той едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадама. - Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай! И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си........... Звъннал и си мисли: "Тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще й я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще се сближим. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на с*кса. Пък на нея по-късно ще й увиснат ц*ците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..." В този момент тя му отворила вратата и той креснал: - Абе, я си е.... м......, не ти ща ютията!