Защо краставицата е по-добра от мъжа?
1. Средната дължина на краставицата - 18 см.
2. Краставицата запазва твърдостта си поне една седмица.
3. Краставицата няма да ви каже, че размера няма значение.
4. Краставицата може да запазва спокойствие.
5. Краставицата може да се пипне в супермаркета, за да се убедите в твърдостта й.
6. Във всяка възраст може да се уредите със свежа краставица, ако пожелаете.
7. Краставицата няма да спре да ви уважава на сутринта.
8. С краставицата може да отидете на кино и...да изгледате филма.
9. Краставицата няма да разкаже на другите краставици, че вече не сте девствена.
10. За краставицата няма значение дали сте девствена или не.
11. Краставицата няма да иска да задоволявате капризите и.
12. Можете да имате, колкото си искате краставици, даже едновременно.
13. Краставицата може да я изядете, ако поискате.
14. Краставицата не е ревнива: краставицата никога няма да ви направи сцена, ако в хладилника има и други
краставици.
15. За краставицата няма значение, че имате критически дни.
16. Пред краставицата не е нужно да се извинявате.
17. Краставицата не дразни кожата ви с наболата си брада, не заспива на гърдите ви, не пуска слюнки на възглавницата и не хърка.
18. Краставицата може да издържи цяла нощ.
19. Краставицата никога няма да изяде и изпие всичко, което е хладилника.
20. Краставицата не разхвърля мръсно бельо, където и попадне.
21. С краставица тоалетната седалка винаги ще бъде в положението, в което сте я оставили.
22. Краставицата никога няма да избяга от вас нито при друга жена(или мъж), нито при друга краставица.
23. Няма да бъдете разочаровани, разбирайки, че краставицата: а) женен;б) посещава кожно-венерологическия
кабинетв) предпочита вашата сестра.
24. Краставицата винаг е трезва, даже и да изкара цялата нощ в компанията на други краставици.
25. Краставицата не издърпва цялото одеало за себе си и остава с вас до сутринта.
Мъж облечен в наполеоновски дрехи, с типичния за Наполеон жест, влиза в кабинета на психиатър: - Докторе, имам нужда от вашата помощ незабавно… - Да, забелязах! - отговаря докторът. - Моля, легнете на тази кушетка и ще си поговорим за вашите проблеми с личността… - Докторе, лично аз нямам никакви проблеми. Като император на Франция, аз имам всичко което ми е нужно - пари, жени, власт - АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Проблемът е в жена ми - Жозефина. Боя се, че тя има някакво психическо заболяване… - О, разбирам. И в какво се проявява то? - Ами, по някаква странна причина, тя смята, че е госпожа Иванова…
На един овчар жената взела да бере душа. Какво ли не опитвали - билки, чайове - нищо не помагало. Започнали да се готвят за погребение... А овчарят, объркан, се въртял около леглото на умиращата и се чудел как ще я кара оттук нататък.
По едно време, като за пореден път погледнал към гаснещата си жена, си рекъл: "Абе тя булката така и така си отива, ами я да й ударя няколко тека на прощаване". Речено - сторено. Започнал я той, както си знае и - не щеш ли - умиращата трепнала. После върху пожълтялото й лице избила слаба руменина, започнала да диша, отворила очи, усмихнала се и след още няколко тека скокнала пъргаво и отишла в кухнята да премете и да сготви...
Овчарят, замислен, излязъл пред къщата, седнал на прага, смачкал си калпака и започнал да рони горчиви сълзи. Приятелите му, които се били насъбрали в очакване на най-лошото, го наобиколили и започнали да го утешават: "Не плачи, к``во да правиш, така й било писано... Ти си все още млад, ще ти намерим друга булка..."
"Яз не плачем за това бе!" - сопнал се тогава овчарят. - "Булката я оправихме, ша жувее... Плачем, от ма е яд... Яд ма е как изпущихме миналата година тате!".