Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Когато се прибирам у дома не светвам лампите в моята стая и затварям плътно вратата. Съвсем бавно спускам щорите, за да няма никакъв шанс случаен, твърде любопитен минувач да надзърне и да види какво се случва в тази стая. Приближавам се до леглото... събличам се мнооого бавно и вадя от шкафчето вълнуващо, шумяща найлонова торбичка с голям твърд предмет в нея. Предвкусвайки ноща потрепервам... нежно разтварям торбичката... Ръката ми плахо напипва гладката твърда повърхност... през тялото ми преминават непознати вълни... Лягам в леглото, а то победоносно поскърцва в отговор.. .Меката възглавница нетърпеливо ме призовава да я докосна с парещи бузи... Но не трябва да лягам! Настанявам се удобно на леглото, облягайки се на стената... Пръстите ми усещат всички малки неравности по повърхността... на предмета... Пулсът ми се учестява, предусещайки блаженството, което ще изпитам. Включвам осветлението над главата си, любувайки се на продълговатите форми, с онзи така възбуждащ червен цвят на неговата обвивка... Отварям този шибан конспект и чета, чета ли чета - цяла нощ... Какво да се прави - сесия!
Отива старец при доктора и казва:
- Докторе, жената е зле и съм дошъл да й предпишеш нещо да се оправи!!!
Докторът отговаря:
- Доведи я да я прегледам, така не мога да предпиша нищо!
А стареца упорит и му казва:
- Виж сега докторе, не съм от тук, а от близко село, варвял сам пеша 15 километра да дойда до тук, сега искаш от мен да се варна още 15 километра, да взема жената, после още 15 да дойдем с нея до тук и после още 15 да се приберем и тва са 60 километра та кво толкова ще й правиш бе докторе?
Доктора се ядосал и казал:
- Кво да й правя! Ще й пръдна на пу*ката, ей тва ще правя!
Тогава старецът се зарадвал и казал:
- Е, що не каза по-рано бе докторе, ми я ми пръдни на х*я, пък аз ще й го предам.
Дълга опашка за бира. Заекът се появява отнякъде и застава най-отпред. Вълкът излиза от опашка, хваща заека за ушите и му се кара:
- Що се предреждаш, бе ушак...
- Ти ела с мен зад ъгъла и ще видиш...
Тръгват, а след малко заекът се появява сам и пак застава най-отпред на опашката.
Излиза мечката, хваща го за ушите и му се кара:
- Ти защо заставаш пред страшната мечка, бе?
- Ти ела с мен зад ъгъла и ще разбереш.
Отиват. След малко заекът отново се появява и застава отпред.
Излиза страшният лъв. Изревава смразяващо... Заекът го прекъсва с жестове и му показва ъгъла. Тръгват натам, минават зад ъгъла, а там стои Змей Горянин:
- Аре стига, бе заек. Само месо, месо, месо.... Кога ще донесеш бирата?
Сподели