Бай Ганьо отворил бирария насред пустинята Сахара. Седи си той и вика:
- Студена бира, моля! Хайде на бирата!
Минал един американец, погледнал го и викнал:
- Бегай, бе, мираж!
След малко минал арабин, погледнал го и му казал:
- Бегай, бе, мираж!
По едно време се задал един германец, умиращ за чаша ледена бира. Застанал пред бай Ганьо и му вика:
-Добре че те видях! Давай бързо една ледена!
Нашенецът го погледнал и му вика:
- Бегай, бе, мираж!
Бай Ганьо, Турчина и Американеца били пред една пещера. Казали им, че има вътре един крокодил и че никой не можел да изкара повече от 1 мин вътре. Първи влязал Американеца. Стоял тои 35 сек, чуват се вътре викове, стонове, излиза той разпокъсан и с много, ама много тънък писклив глас (като на педал) вика:
- Мамицата му ша иба на тоя крокодил изяде ми топките.
Втори влиза Турчинът, той изкарал 59 сек, обаче пак се повторила случката излиза той и с много ама много писклив глас вика:
- Мамицата мъ шибан крокодил и мойте топки отидоха.
Влиза Бай Ганьо. Стоял, стоял - не се знае колко е стоял ама много било. Излиза той доволен и нищо не казва. Питат го:
- К'во стана бре, К'во стана?
И изведнъж от пещерата се чува един писклив глас:
- Мамицата ти аз да е*а Бай Ганьо.
Американците измислили компютър, който чете мисли и пресъздава в 3D образи. Решили да го тестват на доброволци и пуснали обява. Посъбрали са доста мераклии, съответно и Бай Ганьо. Почнали да минават доброволците, слагат им жици и пускат компютъра. Всичко си било на шест и компютърът познавал без грешка. Дошло ред и на Бай Ганьо, ама нещо започнало да го хваща страх от толкова жици да не го удари ток. За да си вдъхне кураж се поразтърсил из бизнес-куфарчето (дисагите) и открил едно шише двойно препечена ракия. Започнал да понадига шишето и докато му дошъл реда вече бил изпил цялото шише. Седнал на стола, сложили му жиците, пуснали компютъра и гледат образа - само строителни материали - вар, пясък, тухли. Питали го за какво си мисли, ама той вече бил неадекватен. Решили, че компютърът вече е прегрял и спрели експеримента. На другия ден питат Бай Ганьо за какво си е мислил, ама той нямал никакви спомени. Обяснили му хората, че на образа имало само строителни материали - вар, пясък, тухли, а нашия се плеснал по главата и казал: - Работи ви компютърът бе, спокойно! Аз като си пийна се мъча да запея "Градил Илия килия!"
След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...
Сподели