Урок в час по абстрактно мислене. Учителката задава въпрос:
- Какво е това деца, намира се до пътя и е сиво?
Петърчо:
- Стена!
- Правилно, но може и да е магаре до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
- Купа сено!
- Правилно, но може и да е крава.
Иванчо вдига ръка.
- Кажи Иванчо.
- Аз искам да задам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като влиза е твърдо, сухо и продълговато, а като излиза е меко, мокро и се разтяга?
Учителката го хваща за ухото да го гони от час, а Иванчо продължава:
- Правилно мислите госпожо, но има и друг отговор - дъвка!
В училище:
- Иванчо, какво ни дава кокошката?
- Яйца.
- Браво! А какво още?
- Още яйца.
- Добре, ами ти на какво спиш?
- На пода.
- А под главата си какво слагаш?
- Шепите.
- Хм... Да опитаме по друг начин - татко ти на какво ляга?
- На мама.
- А когато мама я няма?
- На съседката.
- Ами, ако и съседката я няма?
- Тогава и татко го няма.
- Бре!... Да сменим подхода - дядо ти на какво спи?
- На леглото.
- А под главата си какво слага?
- Възглавница.
- И ако ударим възглавницата, какво ще получим?
- Прах.
- Ами, ако силно, силно я ударим?
- Бълхи.
- Ами, ако вземеш нож и разпориш възглавницата, какво ще получиш?
- Як мариз (бой) от дядо.
- Добре де, изял си мариза. Какво още?
- Пера.
- Еее, най-накрая! И така, какво ни дава кокошката?
- Яйца.
В понеделник Иванчо закъснява за първия час... Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо, ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи... Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка... и баща ми реши да ме учи да карам кола... Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... И карам си аз, а зад нас един ТИР... По едно време светофарът светва червено... Трябваше да спра, а не зная как! Питам тате и той викна - "Скачай на спирачката". И аз така и направих... Скочих на спирачката... колата спря, че даже и угасна, но по-лошото беше, че се ударихме и се обърнахме...
- Иванчо, и какво от това, бе?
- Ами как какво, госпожо?!
1. От задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната.
2. При удара с ТИР-а колата ни хвръкна и се обърна.
3. Картофите се разпиляха.
4. А ТИР-ът се оказа с кивита...
- И какво от това, Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да ѝ съобщим за инцидента... и тя каза без картофите да не се прибираме, че те ѝ трябвали да ги продаде, за да си купи зимно палто. Е, госпожо, как се търсят и събират 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Сподели
Харесай Kvo.bg във Facebook