Американец, французин и Бай Ганьо оцеляват след корабокрушение... Достигат до самотен остров, но няма нищо за правене... Изведнъж гледат - в океана плава самотна бутилка уиски... Всички се втурват да я хванат, но я хващат едновременно... Възникнал въпроса - на кой се пада? Американецът, като най-умен предложил следното: Всеки да задава гатанка и да пие докато някой не познае... Теглили чоп кой да е първи: бай Ганьо получил най-късата сламка, французина средната, а американеца - най-дългата...
Американецът отворил бурилката, помирисал алкохола въздъхнал и казал: "Сто въжета, един х*й. Що е то?" и понечил да отпие, но французина го срязал, тъкмо когато докоснал гърлото с устни: "Ей, и във Франция имаме парашутисти!". Американецът изпсувал, дал му бутилката и седнал на земята. Французинът изтрил гърлото с блузата си, замислил се и казал: "Десет въжета, пет х*я. Що е то?", но Ганьо в същия момент го контрирал: "Драги, алпинизма е известен в целия свят!". Французина затворил яростно бутилката и заровил наполовина в пясъка от яд. Бай ни Ганьо я изровил, отворил я и отсякъл: "Седем въжета, пет х*я! Що е то?" и почнал да пие... Той пие, другите двама се въртят около него и се мъчат да познаят. Накрая, вече изпил всичко, той се обръща със светнали очи и ги пита: "Не се ли сетихте?", а те: "Добре де! Така и така изпи всичко, дай поне, кажи ни отговора, молим те!"... Бай Ганьо се ухилил доволно и казал: "Знаех си че сте капиталистически свине, но как можахте да не познаете един седмовъж петох*й не ми стана ясно..."
В школа за тайни агенти, до последния изпит успяли да се класират само американеца, французина и Бай Ганьо. Последния изпит се състоял във това да докажат вярността си към тайните служби. Дали първо на американеца един пистолет и му показали една стая и му казали:
- В тази стая се намира жена ти за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Тои влязал в стаята постоял, постоял около 10-15 минути излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия. Аз 20 години живея с тази жена, не мога!!!
Скъсали го и го пратили по живо по зрдаво да се прибира в тях.
Втори повикали французина и му казали:
- В тази стая се намира жена ти за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Влязал французина в стаята и той постоял около 10-15 минути излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия аз. Аз от 20 години живея с тази жена, Обичам я!
И него го скъсали.
Най-накрая извикали Бай Ганьо дали му пистолета и на него му показали една стая и му казали:
- В тази стая се намира жена ти. За да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Бай Ганьо влязъл в стаята още вратата не се била затворила и се чуло: "Дан, дан, дан, дан, дан, пат-кют, пат-кют, пат-кют". Бай Ганьо илиза от стаята супер ядосан и са развикал:
- Ей, гадняри! Дали сте ми халостни патрони и трябваше да я трепа с табуретката!
Пътуват в едно купе красива жена , французин, американец и бай Ганьо. И тримата гледат мацката и точат лиги. След една-две спирки, мацката усетила недвусмислените погледи и им казала:
-Така, като гледам май искате да ме чукате? Така, че съм съгласна , но при едно условие...
-Какво е условието? - попитали тримата в един глас, кимайки в готовност с глава.
-Ами, ще ме чука този, който може да изпие по литър от националното си питие, да ми плати по сто единици от националната си валута, и да ми направи поне 10 тека!
Замислили се мъжете и французинът казал:
-С кило коняк ще се справя, 10 тека няма проблем, ние сме всеизвестни любовници, ама 100 франка не мога да ти дам ние сме бедна и стисната нация.
Американецът на свой ред казал:
-За 100 долара няма проблем , и кило уиски ще мога да пийна ама 10 тека... Трудна работа.
Мацката погледнала с надежда Бай Ганьо, но той отсякъл:
-Виж кво мацко,за кило ракия не сядам , за 10 тека гащите не си свалям, а и пари по ку*ви не давам.
Бай Ганьо, французин и американец корабокрушират по време на околосветко пътешествие с яхта. Те са единствените оцелели, но за нещастие попадат на самотен остров населен с канибали. Човекоядците ги залавят и вожда поставя условие:
- Сега, всеки ше каже откъде идва и аз, ако я знам тая държава няма да го ям!
Първи се усмелил американеца:
- Аз идвам от Америка... не можеш да не я знаеш: Вашингтон и Белия Дом, Ню Йорк и статуята на Свободата?!
Канибала се почесал по главата, не я знаел тая Америка и го изял. Втори пристъпил французина, убеден че, ако не знае Америка все ще е чувал за страните в Европа:
- Аз идвам от държавата на любовта - започнал - сещаш се: Париж и Айфеловата кула?!
Ква кула кви 5 жълтици си помислил вожда и го изял. Дошъл ред на Бай Ганьо:
- Ми... ъ-ъ-ъ... аз.. таковата, направо в казана да скачам!
- Кажи откъде си, все пак да е честно - казал с мъдър тон канибала.
- Ъъъъъъ.... ми то аз съм от България!
- Еее как да не я знам, бре, че аз там съм учил в МЕИ-то бе!!!
Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:
- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?
- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.
- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.
Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.
- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина
- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.
Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.
- Какво беше това? - опулен го попитал японеца
- Току що изпратих факс на село...
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ. - Какви сте вие? – попитал той. - Линукс администратори. – отвърнали всички. - Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null. Всички потръпнали. - Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили? - Федора – казал англичанинът. - Убунту – казал французинът. А бай Ганьо казал: - Бонго-бонго! Всички се спогледали, а Господ попитал: - Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция? - /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът. - /etc/network/interfaces – отговорил французинът. - Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо. - И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ. - В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът. - Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция? - yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът. - sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът. - bongo bongo. – отговорил бай Ганьо. - Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо. - Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо. - Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция? - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът. - Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът. - Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после... - Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши. Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – казал Господ. И французинът се престрашил: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Не! – и на него казал Господ. Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши: - Господи, ще отида ли в /dev/null? - Бинго! – бил отговорът.
Сподели