Петка и Чапай отворили частна аптека. Потръгнало им, но конкуренцията била много недоволна. Решили да ги изобличат, че нищо не разбират от фармация и им изпратили един мним болен с диагноза - "Загуба на вкуса." Влиза той в аптеката и казва на Василий Иванович каква му е диагнозата. Чапай казва на помощника си: - Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13. Пациентът отхапал от огромната таблетка и възкликнал: - Но това е кравешко лайно! - Ето, как бързо си възстановихте вкуса! - казал Чапай. Конкуренцията не искала да признае загубата си и отново изпратила мнимия болен с нова диагноза - "Загуба на паметта!" Чапай отново казва на помощника си: - Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13. - Но това беше кравешко лайно! - възкликнал пациента. - Ето... и паметта Ви се върна! - рекъл Чапай. - Страхотни таблетки! Какво ли не прави съвременната фармацевтика!
Починал Чапай! Решил Петка, като негов най-близък съратник, да напише стих за паметника. Седнал Петка и сътворил стих: - Стоит статуя с болшова х*я! Рука поднята, держит граната! Прегледал го редактора и казал: - Бе хубаво е ама този х*й тука... Преправил го Петка и го носи за преглед: - Стоит статуя с малекого х*я! Рука поднята, держит граната! Гледа редактора и пита: - Бе не може ли този х*й да изчезне от тука?! Пише пак Петка и носи за преглед: - Стоит статуя совсем без х*я! Рука поднята держит граната! Редактора вече тотално вбесен се разкрещял: - А бе изхвърли тоя х*й от тука бе!!! Връща се Петка, пренаписал всичко, но редактора го нямало и направо дал текста за гравиране върху плочата. Идва деня на откриването. Дърпат покривалото и що да видиш?!? На плочата пишело: - Стоит статуя! Рука поднята, но вместо х*я держит граната!
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!