По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!
Чапаев, Петка и Тамара, картечарката обсъждат сериозен проблем. На следващия ден дивизията трябва да проведе атака, а Чапаев има ужасни хемороиди и не може да яхне коня. А не поведе ли той дивизията изхода е неизвестен! Тамара предлага:
- Другарю Чапаев, аз съм на ръст колкото вас, ще си залепя мустаци, ще облека вашите дрехи и в гръб никой няма да разбере.
Речено-сторено! Тамара повежда атаката вместо Чапаев, белите са разбити и точно когато започва преследването на отстъпващия враг, един снаряд се пръска пред коня на Тамара и тя губи съзнание. Когато се свестява, вижда пред себе си един от командирите на полкове, който я успокоява:
- Няма страшно, другарю Чапаев! Раната между краката я зашихме, а сега съм пръснал дивизията да търси т*шаците!
Петка и още няколко от техните останали в града. Другите, во главе с Чапай, от отряда се измъкнали още в късният следобед към гората. През ноща градът бил обграден и превзет от белогвардейците без никаква съпротива. Петка и момчетата, като видели големият бял х*й, се залостили в родилния дом. Облекли по една дълга нощница и поставили по една възглавница под нея, престорили се на бременни, които всеки момент трябва да родят - маскировка. Нахлуват белите в родилния дом, спипват ги в стаята за родилки и ги питат:
-К'во праите вие тука, бе?
-Как к'во, не виждате ли - ще раждаме. – отговорил първият до вратата червен.
-Ти к'во ше родиш, ма? – попитал го един мустакат бял.
-Ми... момченце.
-Ще стане червен – казал белият и Бум с пистолета, разстрелял го.
-Ти к'во ше родиш, ма? – попитал белият, следващият маскиран.
-Е, момиченце ше родя, разбира се!
-Ще стане пролетарска к*рва! - и Бум гръмнал го и него.
-Ти к'во ше родиш, ма? - попитал белият, маскирания Петка.
-Аз, аз ше родя Слонче, ей го на хуботчето му се показва - и Петка повдигнал нощницата си отпред за да видят белите огромния му к*р.
Сподели