Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм... тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.
Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.
Един ден Пена срещнала старата си дружка Мара, спряла я, па й рекла:
- Що си така угрижена, сестрице? Що й е на измъчената ти душица?
- Остави се, Пено, само лошотии ми доаждат до глава. Па при таа с*ксуална демокрация, що ни налегна сега, мой Ване се оказа сто процента инвалид - изплакала тя.
- Че как така, ма? Па скоро го видох и сума жилав ми се чини - учудила се Пена.
- Жилав ли рече? - разсмяла се Мара. - Де да беше така, сестро, а оно жилата му от бая време не стая!...
- Това ли било, Маро? Така кажи, де! - разсмяла се и Пена. - По тоя показател мой Вуте бие рекорда - триста процента инвалид!
- Как така триста процента, ма? - на свой ред се учудила Мара.
- Па много просто! Не стига дека жилата му не стая, ами преди месец се утрепа с моторо, потроши си пръстите и си преапа язико. Сама сметай!
Върви си лисицата през гората и гледа една врана, която лети назад. - Ей, Врано, ти да не си се побъркала нещо, ма? Защо летиш назад? - Защото, Лисо, сега е демокрация! Лисицата седи и си мисли: - “Щом е демокрация и аз ще взема да вървя назад.” Станала и тръгнала назад. Върви си тя на заден ход по пътеката и изведнъж от едни храсти изскача вълкът, и както си върви тя заднешком я сграбчва, и й хвърля едно яко ч*кане. Върви лисицата отново през гората и едвам се държи на краката си. Гледа враната лети отново назад. - К'ва е тая демокрация, ма? Вълкът преди малко ми строши лагерите... - Ами, лисо, тя демокрацията е за тия горе, тия дето са долу и с демокрация и без демокрация, все ще им трошат лагерите...
Попитали Асан:
- Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията?
- Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш - купиш телевизор, работиш, работиш - купиш килим, работиш, работиш - купиш хладилник.
А при демокрацията - работиш, работиш - продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш - продадеш хладилник.
Събрали се Американеца, Руснака и Българина и започнали да си говорят кой е по-по-най. Американеца казал:
- При нас е такава демокрация, че мога да напсувам президента в очите.
Руснака казал:
- Абе аз мога да отидапна Червения площад и да се изпикая срещу мавзолея на Ленин.
Българина се замислил и рекъл:
- Пък в нашето село има един вуйко Ваньо като го надърви 50 врабчета кацат на оная му работа.
Американеца и Руснака се смутили и решили да се поправят. Американеца се извъртял, като казал:
- Абе аз не че ще напсувам президента, но чрез медиите мога да му дръпна една критика.
Руснака се поправил:
- Абе аз не, че не мога да пикая на Червения площад срещу мавзолея на Ленин! Мога, ама в гащите си!
Тога Българинът казал:
- Ами и аз излъгах, той вуйко Ваньо като го надърви не 50, ами 49 врабчета му кацат на оная работа, последното 50-то не го броим, щото каца на един крак, а вторият му е във въздуха.
Събрали се Американеца, Руснака и Българина и започнали да си говорят кой е по-по-най. Американеца казал:
- При нас е такава демокрация, че мога да напсувам президента в очите.
Руснака казал:
- Абе аз мога да отида на Червения площад и да се изпикая срещу мавзолея на Ленин.
Българина се замислил и рекъл:
- Пък в нашето село има един вуйко Ваньо като го надърви 50 врабчета кацат на оная му работа.
Американеца и Руснака се смутили и решили да се поправят. Американеца се извъртял, като казал:
- Абе аз не че ще напсувам президента, но чрез медиите мога да му дръпна една критика.
Руснака се поправил:
- Абе аз не, че не мога да пикая на Червения площад срещу мавзолея на Ленин! Мога, ама в гащите си!
Тога Българинът казал:
- Ами и аз излъгах, той вуйко Ваньо като го надърви не 50, ами 49 врабчета му кацат на оная работа, последното 50-то не го броим, щото каца на един крак, а вторият му е във въздуха.