Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче

хайдушка балада

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!

Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.

След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.

Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.

Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!

Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.

Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.

Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.

Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!
Момче пита баща си:
- Татко, какво е това политика?
- Ами как да ти обясня по-накратко? - отговаря бащата. - Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството - тя ги харчи. Ти си народът - за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето.
Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило.
През нощта то отива при майка си и гледа че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало. Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си...
На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва:
- Татко. разбрах що е политика!
- Браво моето момче! - отговаря бащата.
- Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат а бъдещето е цялото в лайна!
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм... тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.

Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.
Събрали се Американеца, Руснака и Българина и започнали да си говорят кой е по-по-най. Американеца казал:
- При нас е такава демокрация, че мога да напсувам президента в очите.
Руснака казал:
- Абе аз мога да отидапна Червения площад и да се изпикая срещу мавзолея на Ленин.
Българина се замислил и рекъл:
- Пък в нашето село има един вуйко Ваньо като го надърви 50 врабчета кацат на оная му работа.
Американеца и Руснака се смутили и решили да се поправят. Американеца се извъртял, като казал:
- Абе аз не че ще напсувам президента, но чрез медиите мога да му дръпна една критика.
Руснака се поправил:
- Абе аз не, че не мога да пикая на Червения площад срещу мавзолея на Ленин! Мога, ама в гащите си!
Тога Българинът казал:
- Ами и аз излъгах, той вуйко Ваньо като го надърви не 50, ами 49 врабчета му кацат на оная работа, последното 50-то не го броим, щото каца на един крак, а вторият му е във въздуха.
Събрали се Американеца, Руснака и Българина и започнали да си говорят кой е по-по-най. Американеца казал:
- При нас е такава демокрация, че мога да напсувам президента в очите.
Руснака казал:
- Абе аз мога да отида на Червения площад и да се изпикая срещу мавзолея на Ленин.
Българина се замислил и рекъл:
- Пък в нашето село има един вуйко Ваньо като го надърви 50 врабчета кацат на оная му работа.
Американеца и Руснака се смутили и решили да се поправят. Американеца се извъртял, като казал:
- Абе аз не че ще напсувам президента, но чрез медиите мога да му дръпна една критика.
Руснака се поправил:
- Абе аз не, че не мога да пикая на Червения площад срещу мавзолея на Ленин! Мога, ама в гащите си!
Тога Българинът казал:
- Ами и аз излъгах, той вуйко Ваньо като го надърви не 50, ами 49 врабчета му кацат на оная работа, последното 50-то не го броим, щото каца на един крак, а вторият му е във въздуха.