Двама приятели, Лари и Джо, се будят след тежък запой, с голям махмурлук. Гони ги жажда, главата ги боли, а в хладилника имало само една ледена висулка и никакви пари. Лари взел висулката и казал:
- Имам идея! Да отидем на бар.
Отишли, поръчали си ядене и пиене, пооправили се малко. Лари извадил висулката, разкопчал си панталона, поставил я там и казал:
- Джо, на колене и лижи!
- Абе, какво ти става бе, полудя ли???!
- Лижи, ти казах!
нямало какво да направи, застанал на колене и започнал да лиже. Бармана като видял това започнал да вика:
- Ей, вие, педерасите, я се разкарайте!
набързо се оправили и Лари казал:
- Е, какво, да отидем в друг бар?!
След седмото лизане Джо казал:
- Фу, наядохме се, утолихме си жаждата, какво ли още можем да искаме? Пък и се уморих и ме болят коленете.
- Хубаво, ама да ти кажа - след третия бар загубих висулката.
Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:
- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?
- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.
- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.
Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.
- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина
- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.
Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.
- Какво беше това? - опулен го попитал японеца
- Току що изпратих факс на село...
Лекар казва на пациент:
- Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти. Лошата новина е, че ще е необходима кастрация. Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие. Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.
Джо е изненадан и депресиран. Чуди се дали има за какво да живее. Няма друг избор освен да отиде под ножа. Когато напуска болницата, главоболието спира за първи път от 20 години, но Джо има чувството, че му липсва нещо много важно. Както си върви изведнъж осъзнава, че сега той е друг човек. Може да сложи ново начало и да заживее нов живот.
Той вижда магазин за мъжко облекло и си мисли:
- "Ето какво ми трябва - нов костюм."
Влиза в магазина и казва на продавача:
- Искам нов костюм.
Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:
- Да видим... 44-ти размер.
Джо се засмива:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години! - отговаря продавача.
Джо премерил костюма, паснал му идеално.
Докато Джо се възхищава на себе си в огледалото, а продавачът го пита:
- А какво ще кажете за нова риза?
Джо помисля за малко и казва:
- Добре.
Продавачът го мери с поглед още веднъж:
- Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.
Джо е изненадан:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години.
Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.
Тогава продавачът го пита:
- А какво ще кажете за ново бельо?
Джо мисли за малко и казва:
- Добре.
Продавачът:
- Да видим, размер 36.
Джо:
- Ха! Ето, че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!
Продавачът клати глава:
- Не можете да носите бельо размер 34. То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия. - Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител. - Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев. - Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор. - Млада е, нека се развива! - Не, не! Баща ѝ е с неясно минало... - Тогава Полина Фьодоровна! - Луди ли сте? Чичо ѝ е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин"! Тя е нашият човек! Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти! Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва: - Аз не разбирам - какво му харесват на това американците?!