Марийка след близо 15 годишен съвместен брачен живот с Иванчо се оплаква на махаленската гледачка от силно намалената потентност на мъжа си. Поради рутинните с*ксуални техники, които те използвали и липса на всякакви с*ксуални изненади, гледачката й дава следния съвет:
- Булче, ти още ставаш! Ще му направиш на твоя следната изненада, аз навремето я направих на моя и е безотказна! Прибираш се, подмиваш хубаво катеричката, събличаш се гола и чакаш в коридора! Като тръгне да отваря вратата твоят, обръщаш се гъзешком към входа, навеждаш се до долу, хващаш бузите на гъза и ги отваряш широко и пъшкаш по най-сладострастния начин!!
Добре. Марийка изпълнава стриктно съвета, Иванчо се прибира, тя нагъзена към вратата пъшка страстно. Вратата се отваря:
- Ааахх! Ужас! Боже мой!!
Иванчо бяга навън, хлопвайки вратата.
Марийка, притеснена, му звъни на мобилния телефон:
- Миличко, къде си? Няма ли да се прибираш?
- Ти къде си, Марийке?
- Вкъщи.
- Жива, здрава ли си, има ли ти нещо?
- Всичко е наред скъпи! Тук съм и те чакам!
- Душичке, заключи хола и стой там! Аз сега ще звъня в полицията. Като се прибрах, в коридора срещу мен стоеше едно грозно джудже, с големи пъпчасали, червени бузи, с една педя брада, разлигавено и ръмжеше ужасно, като си дърпаше бузите встрани и явно иска да изяде някой!!!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво!!!! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило. - Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!! Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави. Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца. -Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. -КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца. -Ми диви х*йчета. -Я да видя! Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал. -Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
- Пепеляшке какво има, защо плачеш?
- Абе добра фейо, принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
- Имам нещо за теб - казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
- Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
- Ами, добра фейо, нямам си обувчици.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла, че Пепеляшка пак плаче.
- Сега пък какво? - попитала добрата фея.
- Добра фейо, хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
- Какво става, фейо, защо плачеш? - попитало горското джудже.
- Ами Пепелашка нямаше рокличка - дадох й, нямаше обувчици - дадох й, нямаше тампонче - дадох й, ама забравих да й кажа, че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.
Едно време в Америка, в един бар в Дивия запад влиза някакъв дребосък, по-нисък от метър, някъде към 60-65 см, покатерва се на високо столче до плота на бармана и си поръчва бутилка уиски. Изпива я на един дъх и казва:
- Много ви е хубаво уискито, я ми дайте една цяла каса.
Дават му и дребосъкът почва да пресушава шише след шише, изпива всичките 12 бутилки и си поръчва още една каса. През това време всички редовни клиенти на този бар - каубои и фермери, авантюристи и картоиграчи, златотърсачи и нефтотърсачи, наемни убийци и бегълци от закона, прос*итутки и всякаква друга измет, гледат втрещено как джуджето поглъща литър след литър!
Най-накрая един от тях отива при дребосъка и го пита:
- Абе, приятелче, ти колко кила тежиш?
- Ми,90.
- Айде бе, без т*шак?
- А, без т*шак само 30...