Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма:
- Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните!
Тези от горскaта казарма му казали:
- Няма тука лъв - цар на животните! Всички влизат в казармата, така че и ти!
Какво да прави Лъвчо, влязал в казармата. Строили се сутринта Лъва, Мечо, Лисан, Вълчо и така до последното мъжко животно. Идва старшината - Зайо Байо. Оглежда ги и строго казва:
- Ей, Лъвчо, ти защо не си се постригал? Каква е тази грива?
- Аз съм лъв, цар на животните...
- Виж какво, лъве, тука няма цар и прочие! Да се пострижеш като оня мишок в края на строя...
Tогава "мишокът" казал:
- Аз не съм мишок! Аз Ежко Бежко...
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...
Решил лъвът,че гората е станала много мръсна, затова направил Ленински съботник и задължил всички животни в гората да чистят в събота. Дошъл уреченият ден, всички животни се появили, само Заекът го нямало. Лъвът се ядосал, викнал Ежко Бежко и му казал:
-Върви да ми довлечеш Заека!
Отишъл Ежко, но след малко се връща без Зайо.
-Къде е Заекът бе, Ежко? - казал лъвът.
-Ми, на вратата на хралупата му има табелка "Е*ем".
-Айде, от мен да мине, на Зайо му се е отворил парашута веднъж, нека се радва!
На следващата събота пак животните се събрали, но Зайо пак го нямало. Лъвът пак се ядосал, викнал Кума Лиса и й казал да му доведе Заека. След малко Лиса се върнала, но Заекът не бил с нея.
-Що не ми водиш Заека бе, Лисо?
-Ми, на вратата му има табелка "Е*ем" и се притесних...
-Добре де, айде, втори път му се е отворил парашута, от мен да мине, но следващия път...
И така дошла и трета събота, но Заекът пак го нямало. Лъвът този път много се ядосал, и решил сам да провери защо го няма. Отишъл той при хралупата на Зайо, а на вратата пак същата табелка "Е*ем". Без да се замисля почукал на вратата. След малко тя се отворила, а отвътре седял Зайо, все още сънен.
-Кво еб*ш бе, Зайо? - попитал лъвът.
-Еб*л съм ви и Ленинският съботник! - казал Зайо и треснал вратата.
Сподели