Един крокодил се изгубил в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, е*ало си е майката направо... едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в г*за, в носа, евриуеър. И по едно време... на хоризонта черна точица. Вика си:
- "Бах, т'ва е нек'во разнообразие за тея два дена. Там има нещо."
И му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - Хипопотам. Вика си:
- "Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо".
- Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе.
Хипопотама го поглежда и казва:
- Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае.
Крокодила - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама, и води още един хипопотам с него. Хипопотама казва:
- Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!
Крокодилът, който страшно мразел хипопотама и непрекъснато се чудел, как да го прецака. Ще го срещна и ще му кажа: - Здравей, Хипи, как си?, а той ще ми отговори: - Здравей, Кроки, добре съм. Тогава, аз ще му кажа: - На глупаците не им трябва много, за да са добре. Или пък ще ми каже: - Здрасти, Кроки, зле съм. Тогава аз ще му кажа, че глупаците заслужават да са зле. Срещнал той хипопотама и му казал: - Здрасти, Хипи, как си?. Хипопотамът го погледнал и казал: - "Ааа, плуваш ли, плуваш ли, л*йно зелено!"
Един маймунек стоял на едно дърво до реката и гледал как хипопотама се къпе в един кален вир. Мислел си: - Сега като излезе хипопотама ще го попитам как е, ако ми отговори добре, ще му кажа - какво ти е добре там в тази кал, виж тук на дървото е добре ама там долу к'во му е добре. Ако каже зле съм, ще му кажа - е няма как всички да сме добре, аз съм добре тук горе ама все на някой трябва да му е зле. Ако каже горе-долу, ще му кажа - а бе какво горе бе, аз съм горе, а ти си долу в мръсотията, к'во ти е добре." И така минавало времето, ама хипопотама нямал никакво намерение да излиза от гьола, напротив стоял си и се наслаждавал. Минали няколко часа, започнало да свечерява, маймунека адски се изнервил, но все пак дочакал, хипопотама се размърдал и бавно-бавно се придвижил към дървото, когато приближил маймунека му подвикнал: - Ооо, хипо как си? - А бе, я да вървиш на майната си! - отговорил хипопотамът.
Седял си заека на брега на реката и пушел трева. Минал бобърът. - Какво правиш, Зайо? - Пуша тревица. Искаш ли да опиташ? - Какво е това? Никога не съм пушил… - Пробвай - дърпаш здраво, гмуркаш се в реката, изплуваш на отсрещния бряг и издишаш… Дръпнал си бобъра, гмурнал се, преплувал реката, изплувал на отсрещния бряг, издишал и се размазал. Видял го хипопотама. - Бобъре, к`во ста`а бе? - Заека ме учи да пуша трева, ходи да си дръпнеш от неговата цигара, много е яко! Гмурнал се хипопотама, преплувал реката и изплувал пред заека. А заекът като го видял, подскочил, очите му станали на палачинки и почнал да вика: - Издишай бе, бобър, издишай бе!
Сподели
Харесай Kvo.bg във Facebook