Мравката и стоножката били приятели. Един ден мравката отишла на гости при стоножката. Тя много се зарадвала, но в момента нямала нищо за почерпка. Извинила се на мравка, казала ѝ да се настани удобно и да я изчака, тя щяла да отскочи до магазина да купи ракийка. Поседяла мравката, поседяла, минало много време и тя започнала да се притеснява. Помислила си, че стоножката не е толкова очарована от нейното гостуване и сигурно я наблюдава от някъде за да изчака да си отиде. Решила да не чака повече стоножката, станала отворила вратата и какво да види - стоножката още си обувала обувките. Все пак е със сто крака. Домиляло ѝ на мравката като видяла стоножката, съжалила че си е помислила лоши неща за нея, и ѝ предложила да отиде тя до магазина. Стоножката приела на драго сърце - събула се набързо, дала парите на мравката и влязла в къщи. Чакала, чакала и накрая решила, че мравката и е отмъкнала парите. Излязла пред вратата за да погледне дали се задава от някъде и какво да види?
Мравката хвърляла обувки, ту на ляво, ту на дясно, и вика:
- Таз не е мойта, таз не е мойта!