Английски лорд и съпругата му в купе на влака София – Враца: – Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти – ти беше млада козарка и пишкаше горе на Черепишките скали. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко… В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците. – Ама, защо… искаме да гледаме тая чудна природа – роптае лордът. – Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.
Червената шапчица!
Абе, копеле, к`во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня`кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк`во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя. И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к`во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе? А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай вика оня.
И к`во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк`во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица!
- Кънчо, намерили сме ти жена - трябва да почерпиш! - Коя е тая, бе? - Ами Ценка, от долната махала! - Коя Ценка, бе? Тя не е ли една глуха?!? - Таман няма да те чува, как я псуваш! - Тя май нещо недовиждаше, бе! - Абе, да, ма няма да те вижда, как си се напил! - Ценка, куцата ли, бе? - Куца, куца, ма не може да те стигне с точилката! - Тя тая Ценка е много глупава, не я ща! - Как не я щеш, бе?!? - можеш да я лъжеш, както щеш! - Мнооо е грозна, бе! - Ееее, ти пък сега, то не може всичко да й е убаво!
Пътува някакъв пич във влака и на някаква гара в купето му влиза семейство - мъж, много грозна жена, пубер на 15 и лапе на 6-7 години. Пътуват си те и по едно време нашия човек пита мъжа: - Близнаци, а? - Какви близнаци, бе?! Не виждаш ли, каква им е възрастовата разлика? Продължава пътуването и след около час нашия пак: - А бе близнаци са! - Не са бе, човек. Единия е на 15, другия на 6. Не виждаш ли сам? И вече стигнали до друга гара, семейството тръгва да се изнизва и нашия направо хваща човека за ръката и го пита: - Човек, не може да не са близнаци!!! - А бе ти побъркан ли си? Къв е тоя малоумен въпрос? Не ги ли виждаш? - А бе виждам ги аз, ама просто не мога да повярвам, че си я еб*л тая два пъти.
Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на зъболекарницата. По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което е бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същия човек. Но когато виждам оплешивяващият, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата - той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. "В 1990" - ми отговаря той - "Защо питате?" "Бил сте в моята гимназия"- му отвръщам. Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: "По какво сте преподавала?".
Сподели