Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
"Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея."
"Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам гадната жаба се превърнала в красива шестнадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия ...
Някаква стара мома много й се искало най-сетне да се изчука обаче била ужасно грозна и никой не й обръщал внимание. Посъветвала се тя със своя добра приятелка и тя й казала:
- Виж кво, викаш водопроводчик у вас, нарязваш една хубава салата, купуваш хубаво пиене и работата ти е в кърпа вързана.
Речено-сторено, загладила се тя, подмила се, нагласила се, набила един здрав шут на сифона и се обадила на водопроводчика. Дошъл някакъв напет момък и се захванал здраво на работа. Оная взела нещо да се поосуква:
- Господине, ами... аз съм приготвила тука една салатка, взела съм ракийка, уиски, да вземем да хапнем и да пийнем а?
- Готово бе, нямаш проблем.
Хапнали, пийнали, по едно време водопроводчика подпийнал вече порядъчно и попитал:
- А бе, нещо безалкохолно имаш ли?
- Да, кола, фанта, спрайт...
- Не, не, трябва ми най-обикновена българска лимонада.
- Аууу, не съм взела, извинете, ей сега ще отида до магазина и ще се върна.
Скокнала тя и след 5 мин се върнала с лимонадата.
Пича си налял водна чаша лимонада, водна чаша уиски, ударил на един гълток уискито, сипал лимонадата в шепа и я прокарал из перчема. Това се повторило няколко пъти. Мадамата не издържала:
- Ама... какво е това? Защо си мажете лимонадата по косата?
- А бе... гледай сега... аз, че ще те е*а, ще те е*а... ама поне да не ми настръхва косата...
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило. - Като кажеш люляк - то почва да те е*е. Като кажеш круша – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК! Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави. Казал Вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца. - Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. - КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът. - Ми диви х*йчета. - Я да видя! Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал. - Я! ЛЮЛЯЦИ!