В края на часа класната казва на учениците в стаята:
- А сега, деца, приберете се вкъщи, научете си уроците и се наспете добре, защото утре ще правим класно.
Някъде от задните редици Иванчо много настоятелно вдигал ръка и учителката, нямало как, му обърнала внимание.
- Кажи, Иванчо.
- Госпожо, ами какво да правят тези, които цяла нощ ще правят с*кс?
- О, не се притеснявай, Иванчо. Утре просто ще пишат с другата ръка.
Малкият Иванчо всеки ден ебял Марийка - на нея това безкрайно й омръзнало и тя се оплакала на баба си:
-Бабо,бабче, а пък оня ненаситен малък нерез постоянно ме е*е и аз нищо не мога да сторя!
-Не се коси миличка, вземаш една слива и си я слагаш в путето и той като опита нищо няма да може да направи!
Речено-сторено.
На другия ден Иванчо пак я причакал след даскало и се опитал да начеше нагона си, нооо....ядец. Доволна Марийка си тръгнала, а Иванчо отива и се жалва, почти през сълзи на дядо си:
-Дяядо, деденце, пък вече не мога да е*а Марийка - опитах, но немога да й го вкарам!
-Не плачи, момчето ми - бръкваш вътре, изяждаш каквото намериш там и продължаваш, както допреди!
Всичко се повторило, както всеки път, с изключението, че Иванчо бръкнал вътре, намерил сливата и след като доволно си я хапнал, здраво нае*ал момичето. Тя тича разплакана при баба си и се жалва:
-Бабче, бабче, пък оня изверг намери сливаатааааааа!
-Е, не се коси де, миличка, то това ще е дело на оня дъртия перв*рзник - навремето той колко пъпеши ми изядее хееееее...!
Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок на*бах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме на*ба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА К*РА МУ УМРЯ!
Отива малкия Иванчо при дядо си, заинтересуван от това "Кое е май
-сладкото нещо на Света"
- Дядо, дядо... кажи ми кое е най-сладкото нещо на Света?
- Ами как кое - пу*ката, отговорил дядото веднага без да се замисля.
Обаче, Иванчо, нали си е любознайко, решил да пита и баба си същото.
- Абе бабо, кое е най-сладкото нещо на Света?
- К*ра! Нема по-сладко от него!
- Добре де бабо, ама дядо каза, че е путаката? !
- А ... той дято ти понеже не е ял к*р, за тва така говори!
Сподели