Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти... така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти. Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!
Дошъл й на Марийка мензиса за първи път и понеже незнаела какво е решила да попита майка си, но понеже майка й си имала домакинска работа и не й обърнала внимание, решила да попита баща си, той пък обаче гледал мача и не се трогнл да й обърне някакво внимание, тя се разплакала и излезнала на вън и седнала пред вратата.
В този момент минал Иванчо:
- Ооо, Марийке как е? Защо плачеш?!
- Ами ей на, виж - Марийка вдигнала полата и Иванчо се зазяпал, но след малко добавил:
- Ами Марийке, к`во да ти кажа, доколкото разбирам от медицина, май са ти отрязали пишката!
Сподели