Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали,ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
-Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
-Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...
В класа на Иванчо учели за буквата "К". Гост в часа била инспекторка от просвета. Децата трябвало да казват изречения с буквата "К". Става едно дете:
-Каква крива краставица!
-Браво, много добре! -казват в един глас учителката и инспекторката.
-Каква кисела круша-казва следващото.
Отново двете просветни деятелки са във възторг.
Иванчо все вдигал ръка да каже и той, ама учителката знаела,че ще каже някоя глупост.
-Ей, онова момченце виждам, че изявява желание-казала инспекторката и дала думата на Иванчо.
-Когато комшията куция Кольо, клатеше кварталната ку*ва кака Кина, кака Кина казваше:"Клати Кольо клати като калугер камбана".
-Идиот, простак!-отново двете деятелки в един глас-Напусни часа!
На другия час Иванчо влиза на половината и учителката го пита:
-Иванчо къде ходиш, защо закъсня?
-Инспекторката ме кара да я водя, при комшията куция Кольо, да й къдри корема, като на кюстендилски кестен кората-отговаря най-невъзмутимо Иванчо.