Иванчо искал да се къпе със семейството и питал баща си: - Тате, може ли да се къпя с вас? Баща му отговорил: - Като изкараш четири шестици. На следващия ден изкарал Иванчо шестица и влязъл в банята с баща си: - Днес ще се къпеш с мен! Само няма да гледаш от кръста на долу! Къпал се Иванчо изпуснал си сапуна, видял му го и питал: - Тате, какво е това? Баща му му казал: - Жичка тате, жичка. На следващия ден изкарал втора шестица и се къпал с майка си. Тя му казала: - Не гледай от кръста на долу! Иванчо не гледал. Изпуснал си шампоана видял й я и питал: - Мамо, какво е това? Майка му му отговорила: - Контактче мамо, контактче. На следващия ден изкарал трета шестица и се къпал със сестра ли. Тя му казала да не гледа от врата до кръста. Той не гледал. Изпуснал си четката за зъби, видял й ги и питал: - Како какво е това? А тя му отговорила: - Крушки, како, крушки. На следващия ден изкарал 4 шестица и се къпал с цялото семейство. По едно време спрял тока и Иванчо предложил: - Тате, включи жичката си на мама в контакчето, та да светнат на кака крушките.
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.
Сподели