Пена се събудила сутринта, издоила кравата, извела я на паша, събудила децата, нахранила ги, наточила косата, отишла на полето, косила, жънала, насякла дърва, приготвила обяд, нахранила децата, прибрала кравата, след това косила до вечерта, върнала се, приготвила вечеря, нахранила децата, изкъпала ги, почистила, седнала и изяла един комат хляб и легнала да спи с чувство за изпълнен дълг... обаче изведнъж скочила ужасена:
- Божке, Вуте ненае...н!
Учителката попитала децата, какво работят бащите им. Отговори всякакви, от професор до полицай, само Иванчо мълчи. - Иванчо, а твоя баща, какво работи? - Еротичен танцьор в гейклуб, съблича се пред други мъже, а ако му плащат добре ходи с тях по хотели. Учителката притеснена разгонила децата и питала: - Ама Иванчо, това вярно ли е? - Не, разбира се! - казал Иванчо. - Футболист е в Левски 1914, но ме беше срам да призная.
Урок в час по абстрактно мислене. Учителката задава въпрос:
- Какво е това деца, намира се до пътя и е сиво?
Петърчо:
- Стена!
- Правилно, но може и да е магаре до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
- Купа сено!
- Правилно, но може и да е крава.
Иванчо вдига ръка.
- Кажи Иванчо.
- Аз искам да задам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като влиза е твърдо, сухо и продълговато, а като излиза е меко, мокро и се разтяга?
Учителката го хваща за ухото да го гони от час, а Иванчо продължава:
- Правилно мислите госпожо, но има и друг отговор - дъвка!
Учителката задава въпрос на децата, ако се кръстосат някои животни, какъв ще е най-добрият резултат:
Марийка:
- Стоножка с кокошка! Ще има сто бутчета!
- Браво Марийке!
Петьо:
- Прасе с гъска - ще има пържоли и гъши пух!
Иванчо все вдига ръка, учителката не ще да го пита, да не изтърси пак някоя простотия. Накрая няма как:
Иванчо:
- Пучи въшки със светулки!
- Иванчо, от къде измисли това нещо? Как не те е срам? Къде е ползата?
- Ами госпожице, връщате се вкъщи сама, сама сте, скучно Ви е, няма с кой да си поговорите и някой да Ви стопли в леглото, лягате си сама и изведнъж вдигате одеялото, а под него кво виждате - цял Лас Вегас!!
Решили служителите в пощата да видят какво си пишат хората и отворили едно писмо. То било от Иванчо до Дядо Коледа:
Скъпи Дядо Коледа, знам, че ти винаги си ме подкрепял, въпреки че майка ми умря когато бях на 7, а баща ми ни напусна когато се родих и знам, че ще ми донесеш за коледа едни ръкавички, едно шалче, една шапчица и едни ботушки.
На служителите в пощата им станало много гадно, понеже знаели, че няма Дядо Коледа и решили да съберат пари и да му купят тези работи. Но парите не стигнали за ботушките и въпреки това те пратили останалите работи.
След няколко дена получават обратно писмо от Иванчо до Дядо Коледа:
Скъпи Дядо Коледа, мерси много за ръкавичките, шалчето и шапчицата, много са хубави. Знам, че и ботушките си ми пратил, ама онея педераси от пощата са ги свили.
Учителката казва различни думи на класа и ги пита за тяхните Асоциации.
- Диня.
- Ц*ци, госпожо. - казва Иванчо.
- Защо "Ц*ци"? - пита възмутена учителката.
- Ц*ци, като дини.
Учителката се замисля и казва:
- Маслини.
- Ц*ци, госпожо! - казва Иванчо.
- Защо пак ц*ци?
- Ц*ци, като Дини със зърна, като маслини!
Учителката се замисля, как да прекрати "мръсните" асоциации на Иванчо и казва победоносно:
- Часовник!
- Ц*ци, госпожо! - пак казва Иванчо.
- И защо отново ц*ци?
- Ц*ци, като Дини, със зърна като Маслини, и аз, като Часовник между тях, целувам лявата, дясната, лявата дясната...