Веднъж султана излязъл на риболов в морето. По пладне хвълили котва близо до брега и докато чакал да му сервират обяда огледал брега с далекогледа. Гледа той и не вярва на очиде си: на една скала седи Иванчо и се мъчи сам да си го пъхне в гъза.
Изпратил той гавазите си да го доведат и го попитал:
- Ти бе керата, какво се мъчиш да направиш?
- Мъча се да си го вкарам, защото когото съм на*бал, човек е станал.
- Тъй ли? Че кого толкова си на*бал?
- Ами всичките ти министри начело с великия везир.
- Ако е вярно, ще те наградя, но ако ме лъжеш - мисли му...
Извикал султана на другия ден министрите си и под страх от смъртно наказание поискал да чуе истината. И те хък - мък, признали си че е вярно.
Наредил султана всеки министър да даде на Иванчо по една торба злато, а от него си дал една каруца с воловете, че да има с какво да закара златото в къщи.
Пътува Иванчо към село и си мисли:
- Еб*х мама му, а само си го допрях! Какво ли щеше да стане, ако бях успял да го вкарам?
Иванчо, когато и да срещне Марийка все я прекарвал. Един ден Марийка разплакана отива при баба си. - Бабо, бабо, Иванчо когато и да ме срещне все ма е*е. - Слушай сега Марийке, ще сложиш едно орехче вътре в п*тката си и така той като пробва да те е*е няма да може. Така и направила Марийка, сложила си орехче и изчезнала навън. Видял я Иванчо и отново: - Сваляй гащите Марийке ще те е*а. - Добре! - казала тя. Свалила си гащите и Иванчо сигурен, мъчил се да го вкара ама не успял, пак пробвал и пак не успял. Изнервен от това Иванчо отива при дядо си. - А бе, дядо, пробвах да е*а Марийка ама не влиза, друг път когато и да реша да я е*а все влизаше, а сега не може. - Слушай сега моето момче. Като я видиш натисни я с ръчичка по коремчето и каквото има вътре ще излезе. И така срещнал Иванчо пак Марийка, натиснал я с ръка по корема и орехчето излезнало та пак я нае*ал. Прибира се Марийка вкъщи и пак реве. - Бабо, Иванчо пак ми го вкара. - Как така? - А ми натисна ме по коремчето и орехчето излезе. Бабата: - Ах тази стара лисица дядо му!Едно време дини вадеше от г*за ми.
Умира Иванчо от най-обикновенна простуда в болницата. Докторът чупи пръсти до него, притеснява се ужасно за служебните последствия след това. Иванчо му заръчва:
- Докторе, тъй и тъй ще гушна букета, имам последна молба!
- Всичко ще направя за теб Иванчо, само не мога да те спася!
- Разбрах докторе, затова ще пишеш, че съм умрял от СПИН!
- Няма проблем, ама що бе приятелю?
- Първо, харен човек си и няма да имаш служебни неприятности, СПИН все още не се лекува, второ, моята еблива Марийка никой няма да я е*е до края на живота й и трето, като го знам комшията Гошо какъв шубелия е, на третия ден ще се обеси, щото я е*е вече 5 години...
Сподели