Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много.
Извадил пистолета и им наредил:
- Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния.
Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава:
- Сега, клякате и се изсир*те!
- Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя.
Свършили те работата, а съпругът:
- Сега си разменяте местата!
Ония пак изпълняват.
- Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…
След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът:
- Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе!
А жената:
- Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Някакъв военен бил в командировка. Жена му използвала намалението за да покръшка малко. Не щеш ли обаче, оня се върнал изневиделица и ги изненадал в действие. Станал лют скандал, военния извадил патлака и се разкрещял:
- Ще ви убия, ще ви убия и двамата!!!
Нещастния любовник взел да хленчи, да се моли...
- ОК, ще ви простя ама ще ви науча аз вас... Изсерете се и двамата на пода!
- Ама..как така? - попитала сащисана жената.
- Не задавай въпроси до като не съм ви опукал, сери!
Кво да правят те, тропнали по едно лайно.
- Сменете си сега местата!
Направили те както им било наредено.
- А сега яжте!
- Ма...ма
- Яжте до като не съм ви опукал бе ей!
Изпапали си те послушно лайната и си заминали по живо по здраво. Минал се един месец и съпруга пак заминал командировка. Жената пак я засърбяло и се обажда на любовника си:
- Скъпи, как си?
- Добре съм - сопнато отговаря той.
- Ама скъпи, много ми липсваш, защо не минеш на сам?
- А не, не, и дума да не става!
- Ама защо бе скъпи? Аз много те обичам.
- Да бе! Ако ме обичаше щеше ли да изсереш такова голямо лайно а?
Сподели