Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...
Идва си войник от казармата на село при баба си и дядо си. На двора вижда дядо си и му казва:
- Хей дядо, виж ме какъв войник съм, имам си автомат, пистолет, нож, гранати и всичко останало. Виж какво ще ти покажа - добавя той, вади една граната, издърпва предпазителя и я мята в кенефа до оградата на двора. След 4 секунди целият кенеф се взривява и всичко става на трески. Дядо му го гледа и възкливка:
- Да, момчето ми, наистина си голям войник. Да беше сега и баба ти тук и да можеше да те види.
- Баба, да! Защо? А тя къде е? - пита войникът
- Беше в тоалетната.
Управител - гей назначил нов секретар. Той бил млад, умен, красив и внимателен.
Един ден, докато слушал да му диктува писмо, забелязал, че ципът на шефа му е паднал. Като напускал стаята, той му подхвърлил:
- Г-н Управител, знаете ли, че портала на казармата ви е отворен!?
Управителят не разбрал намека на секретарят, но после в тоалетната видял каква е работата. Решил да си направи стереотипна шега със секретаря и му казал:
- Между другото Джон, видя ли през портала на казармата изправеният мирно войник?
Секретарят, който (мъдро) не си падал по шефа си го прерязал:
- Не, господине, видях само един сакат ветеран, полегнал върху две раници.
Казарма. Старшина към редник: - Редник, къде ти е автомата? - Не знам... Сигурно някой го е откраднал. - А такаааа... Аз знам къде е и ще ти го върна ако изпълняваш каквото ти наредя... Сваляй каската. Редника сваля каската. - Пикай в нея. Редника изпълнява. - Пий. Редника го изпил. - Е, послушен си, ето ти автомата. Редника си взел автомата, заредил го, насочил го към старшината и му казал: - А сега ти сваляй каската. Старшината, ще, не ще сваля. - А сега се изсери вътре. Старшия изпълнява. - Сега го изяж. Старшината го изял. 20 години по-късно, в града. Срещат се старшината с жена му и редника с любовницата си. Редника маха с ръка на старшия, кима с глава, онзи му отвръща и се подминават. Жената на старшината го пита: - Откъде го познаваш този? - Ааааааа, откъде го познавам... Ти знаеш ли с тоя, колко сме яли и сме пили...
Сподели