Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
- Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
- Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо - безпартиен да чука партиен член!
Помислили другарите и решили:
- Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
- Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
- Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се ч***м с безпартийни, щото лошо - безпартиен да ч**а партиен член!
Помислили другарите и решили:
- Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Стар войвода, участник в няколко войни, лежи на смъртния си одър. Казва на близките си: - Доведете Пешо. - Кой Пешо, тате? - пита дъщеря му. - Пешо, партийния секретар. - Тате, ти не говориш с Пешо от 09.09.1944 г. - Доведете го! - нарежда войводата със сетни сили. Няма как, отива си човека, трябва да изпълнят желанието му. Водят Пешо. - Кажи, бай Георги, какво да направя за теб? - Искам да ме приемеш в партията. - Браво, байно, толкова години трябваха, но ти дойде акъла! Ха, заповядай партийния билет и да ти е честито! - А такааа! - казва войводата. - След 10 минути един комунист по-малко...
Действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг.
Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:
- Алоо, радиото ли е?
- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?
- Ами думата е Тиго. Т-И-Г-О.
- Тиго? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго, тиго... Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?
- Ми... Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист, но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се обажда друг байно.
- Алооо?
- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще предложите за участие в играта?
- Ми… Пасъм. П-А-С-Ъ-М.
- Момент така - прелистване на тъмнокафяв речник - не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
- Ми... Пасъм аз бе, тиго навра у газо!