По време на обир в Гуанджоу, Китай, банков крадец извика на всички в банката: - Не мърдайте! Парите принадлежат на държавата, животът си е ваш. Всички в банката, легнаха тихо. Това се нарича "Концепция на промяната на мисленето" - смяна на конвенционалния начин на мислене. Когато една дама легна на масата предизвикателно, крадецът извика към нея: - Моля бъдете цивилизовани. Това е обир, а не изнасилване! Това се нарича "Да бъдеш професионалист". Фокус само върху това, което си обучен да правиш! Когато банковите крадци се завърнали у дома, по-младият (завършил икономическо училище) казва на по-възрастният крадец (който има завършен 6 клас): - Брато, нека да броим колко имаме. Възрастният обирджията не се съгласил и казал: - Ти си много глупав. Има толкова много пари, че ще ни отнеме много време да ги преброим. Довечера, по новините ще ни кажат колко сме обрали от банката! Това се нарича "Опит." В днешно време опитът е по-важен от квалификациите на хартия! След като крадците си заминаха , управителят на банката казва на банковия супервайзър, да се обади бързо в полицията. Но супервайзърa му каза: - Чакай Нека вземем $ 10 милиона от банката за себе си и да ги добавим към 70-те милиона долара, които преди това бяхме присвоили от банката! Това се нарича "Плувай с течението." Преобразуване на неблагоприятната ситуация в твоя полза! Супервайзъра каза: - Щеше да е добре, ако имаше грабежи всеки месец. Това се нарича "Убий скуката." Личното щастие е по-важно от работата ти. На следващият ден, телевизионните новини съобщават, че 100 $ милиона са взети от банката. Крадците преброяват и преброяват и преброяват, но отчитат само $ 20 милиона. Крадците са много ядосани и започват да се оплакват: - Ние рискувахме живота си и взехме само $ 20 милиона. Управителят на банката взе $ 80 милиона, за нула време без да си мърда пръста! Управителят на банката се усмихваше щастлив, защото чрез грабеж, покри загубите си на пазара на акции. Това се нарича "Улавяне на възможността." Желание да поемаш рискове! Така че, кои са истинските крадци тук?
Корабокрушение и само няколко души, които могат да плуват, се добират до самотен остров на средата на океана. Стъпват на острова, щастливи, че се добрали до живи до него, са посрещнати от племе-човекоядци. Човекоядците ги хващат, водят ги при вожда, който им казва: - Ако ми кажете нещо, което не знам, ще ви оставя живи, ако не - ще ви изядем! Руснакът пита: - Ти чувал ли си за Червения площад? Вождът: - Чувал съм! В казана! Французинът пита: - Ти за Айфеловата кула чувал ли си? Вождът: - Чувал съм! В казана! Българинът пита: - Ти за комсомол чувал ли си? Вождът изумен: - Не съм чувал!!! Българинът пита: - Ти за комунизъм чувал ли си? Вождът изумен: - Не съм!!! Българинът: - АМИ ОТ К'ВО СИ ПОДИВЯЛ ТОГАВА БЕ?!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...
Сподели