Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.
Една бременна жена с тризнаци се разхождала по улицата, а в същото време маскиран въоръжен мъж обирайки банката, стрелял три пъти в корема… За щастие на майката, бебетата били спасени! Акушер-гинеколога решава да остави куршумите, смятайки, че е много рисковано да ги извади. След време жената родила две момиченца в стабилно здраве и едно момченце. Минали 15-16 години и един ден отива една от дъщерите плачейки пита майка си: - Мамо, какво се случва?! Изпишках се и този куршум излезна от мен? Майката казва, че не е нищо сериозно и обяснява случката от преди 15-16 години. Една седмица по-късно втората дъщеря идва в стаята и плаче. - Мамо изпишках се и този куршум излезна от мен. Отново майката обяснява какво се е случило преди 16 години. Една седмица по-късно идва плачейки и синът: - Хайде, не плачи, не се е случило нищо сериозно. Изпишка се и излезна куршум от теб нали?! - НЕЕЕЕЕ! Ударих си една чекия и застрелях кучето.
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Защо атакистите си купуват гаечни ключове?
Защото Волен Сидеров им казал, че ще правят ремонт на правителството.

Защо атакистите се обаждат на телефон 150?
За да спасят реакторите на АЕЦ "Козлодуй".

Защо атакистите си купуват стълби?
За да свалят новините на турски език от държавната телевизия БНТ.

Защо атакистите купуват апартаменти в Пловдив?
Защото Волен Сидеров им обещал Турция да им компенсира тракийските имоти.

Защо атакистите купуват походни легла?
Защото чули, че Волен Сидеров щял да настани 2 милиона българи у тях.

Защо атакистите не правят деца?
Защото Волен Сидеров им казал, че за важните въпроси трябва да провеждат референдум.

Защо атакистите не искат да членуват в Нато?
За да не плащат членски внос.

Защо атакистите си пазят конституциите от ДПС?
Защото Волен Сидеров им казал, че ДПС е противоконституционна.

Защо атакистите носят торби с вар?
Защото Волен Сидеров им казал, че ще възстановяват държавността.

Защо атакистите се учат да въртят обръч?
За да са готови да лобират пред кръгове в Евроструктурите.