Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Умрял Бил Гейтс и отишъл при Св. Петър, който му казал:
- Много се чудя дали да те пратя в Рая или в Ада. Ти си дал толкова много на човечеството, компютъра е във всеки дом, без интернет вече не може, и заслужаваш да отидеш в Рая. От друга страна си създал Уиндоус, за което трябва да гориш в Ада! Затова ще направя нещо, което никога не съм правил - ще ти разреша да си избереш къде да те пратя, ако искаш първо да ти покажа Рая и Ада ?
Бил Гейтс се съгласил и помолил да разгледа двете места.
Отишли първо в Ада. Гледа Бил - плаж, море, слънце, красиви жени на припек, много алкохол - страшно му харесало! Помолил да види и Рая. Отишли там и видели пухкави облачета. ангелчета подскачали нагоре надолу - мир и спокойствие. Тогава Бил Гейтс казал:
- Св. Петре, много ти е хубав Рая, ама все пак мисля да избера Ада!
Св. Петър се съгласил и го пратил в Ада. Минал се един месец и Св. Петър слиза да види какво е станало. Намира Бил Гейтс да ври в един котел, а около него дяволите подклаждат огъня.
Бил го видял и проплакал:
- Абе Св. Петре, виж колко е ужасно тук, какво стана с морето, жените, слънцето ?
- ААааа! - отговорил Св. Петър - това беше само скрийнсейвъра!
Сподели