Червената Шапчица си ходела из гората.
Срещнал я Кумчо Вълчо и учтиво я поздравил:
- Здравей, пу*ко заспала!
- Кумчо Вълчо, аз съм Червената Шапчица, не съм пу*ка заспала, не ме ли позна?
Кумчо Вълчо, нищо не казал и я подминал. След някой друг ден отново се срещнали. Кумчо Вълчо отново я поздравил:
- Здравей, пу*ко заспала!
- Ама Кумчо Вълчо, аз съм Червената Шапчица, не съм пу*ка заспала, не ме бъркай!
След още няколко дни отново се срещнали в гората . За пореден път Кумчо Вълчо я поздравил все така любезно:
- Здравей, пу*ко заспала!
- Ама Кумчо Вълчо, разбери, аз не съм пу*ка заспала , ами Червената Шапчица!
- А като си Червената Шапчица, къде ти е червената шапчица?
- Брей, че съм пу*ка заспала, плеснала се по челото червената шапчица и хукнала към къщи за червената шапчица.
Кумчо Вълчо много тормозел Зайо Байо, биел го и го чукал където свари. По два, по три че и по четири пъти на ден.
На Зайо му писнало да го третират така и се оплакал на лъва.
- Лъве, направи нещо! Омръзна ми вълkът да ме дъни всеки ден - примолил се заекът.
- Добре, ще издам заповед, с която може да те чука и бие само понеделник и сряда. Ако нарушава заповедта, ще ми се оплачеш в писмена форма.
Зайо си тръгнал доволен и връчил заповедта на вълчо.
Седмица две, всичко било както си му е редът. Вълкът спазвал графика и го чукал и биел само в понеделник и сряда. Но типично по нашенски му писнало и почнал пак ежедневните гаменски прояви. Бой, еб*не и сръбска музика.
Зайко писал, писал жалби до лъва, ама никой не му отговарял. По едно време жалбите секнали. На лъвът, въпреки че много не му дремело, все пак му станало съвестно и решил да провери какво става със заека. Тръгнал да го дири из гората, накрая го намерил на една поляна зарит в купища хартия.
- Зайо, какво стана, бе? Файда има ли от заповедта дето ти издадох?
- А-а-а, лъве, файда няма никаква, еб*нето си същото, само дето вече съм зарит до гуша в бумащина...
Тичал Зайко из гората. На една полянка видял Кумчо Вълчо, излегнал се под едно дърво и пуши трева!
- Какво правиш, бе Кумчо Вълчо?! Луд ли си!? Ще се затриеш с тия наркотици!! Я бързо ставай и тръгвай с мене - ще бягаме за здраве,ще изразходиш енергия, ще се изчистиш....
Станал Вълчо и тръгнал с Зайко. Побегнали двамата из гората - на една полянка виждат Кума Лиса - опъва линии кокаин на един дънер.
- Лисо, луда ли си!? Стига с тия наркотици - казали в един глас Зайо и Вълчо.
- Тръгвай с нас, ще потичаш, ще се изчистиш, ще видиш колко е готино да не се друсаш!
Скочила и лисицата. Продължили тримата нататък и на третата полянка - Баба Меца точно да си удари един шприц хероин.
- Стой, Мецо! Недей! Спри да се друсаш! Идвай с нас да видиш как добре се живее без наркотиците!! Тичаме из гората, изразходваме енергия... идвай с нас да спортуваш!
И така всички животни се събрали на крос в гората, защото послушали заека да не стоят на едно място, а да израсходват енергия. В това време над гората летяли двойка лешояди. Единия казал на другия:
- Ей, гледай какъв т*шак! Зайко БаЙко Е*а мамата на целата Гора с това екстази!
Отива Червената шачица към баба си и разбира се минава приз гората. Събирала цветенца, ягодки, не щеш ли по едно време и се доспало. Легнала си и след известно време се събужда. До нея бележка:
"Червена шапчице, вече не си девствена.
подпис Кумчо Вълчо"
Разревала се, станало и тъжно, но продължила към баба си. изморила се нещо от ходенето и пак седанла да си почине и се унесла. Събудила се и вижда друга бележка до себе си:
"Червена шапчице, ти вече си курв@.
подпис Али баба и 40-те разбойника"
Ревове, сълзи, поуспокоила се и пак потеглила. Събирала какво събирала, пак и се доспало (баси и нощните, трябва да престане да виси в залата до блока). Легнала и пак и се придрямало. Намира нова бележка до нея:
"Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена.
подпис Храбрият шивач"