Асан имал трима сина и една дащеря. Един ден Асан варви по чаршията и си подсвирква, а отсреща оремак аверите го питат:
- Асане защо ти весел.
- Как няма весел, голямото син се ожени - аз е*ах, голямото син е*а, нали знаеш малкия Асан и то е*а.
Не минало и три месеца Асам пак весел. И пак го питат:
- Асане защо весел.
– Как няма весел - нали знаеш средното син, като доведе една засукана по-убава от на голямото - аз е*ах, големото син е*а, средното син е*а, нали знаеш макия Асан и то е*а.
Но не минало и една година Асан върви по чаршията тъжен и го питат:
- Асане, защо ти тъжен?
- Как няма тъжен - дъщераята като доведе един ми ти циганин с голям х*й - мен е*а, голямото син е*а, средното син е*а, а малкия Асан нали го знаеш - вече го няма.
Една икиндия Пена срещнала старата си дружка Мара, спряла я, па й рекла:
- Що си така угрижена, сестрице? Що й е на измъчената ти душица?
- Остави се, Пено, само лошотии ми доаждат до глава. Па при таа с*ксуална демокрация, що ни налегна сега, мой Ване се оказа сто процента инвалид - изплакала тя.
- Че как така, ма? Па скоро го видох и сума жилав ми се чини - учудила се Пена.
- Жилав ли рече? - разсмяла се Мара. - Де да беше така, сестро, а оно жилата му от бая време не стая!
- Това ли било, Маро? Така кажи, де! - разсмяла се и Пена. - По тоя показател мой Вуте бие рекорда - триста процента инвалид!
- Как така триста процента, ма? - на свой ред се учудила Мара.
- Па много просто! Не стига дека жилата му не стая, ами преди месец се утрепа с моторо, потроши си пръстите и си преапа язико. Сама сметай!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев - нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?".
След лятната ваканция в училище дават на децата да напишат съчинение на тема "Как прекарахте лятната ваканция". Иванчо вдига ръка и чете:
- Беше лято, а ние с Марийка бяхме в къщи.
Госпожата:
- Хубаво Иванчо, ама опиши малко природата...
- Беше хубав летен ден птичките пееха, а ние с Марийка бяхме в къщи.
- Добре Иванчо, ама напиши нещо за любовта...
- Беше хубав летен ден птичките пееха, а ние с Марийка бяхме в къщи и правехме любов.
- Добре Иванчо, ама напиши нещо за човешкия труд...
- Беше хубав летен ден птичките пееха, а ние с Марийка бяхме в къщи и правехме любов. Навън двама чичковци копаеха канал.
- Добре много хубаво Иванчо, ама напиши нещо за червената пария...
- Беше хубав летен ден птичките пееха, а ние с Марийка бяхме в къщи и правехме любов. Навън двама чичковци с червени потници копаеха канал.
- Добре Иванчо ама напиши нещо за утрешния ден...
- Беше хубав летен ден птичките пееха, а ние с Марийка бяхме в къщи и правехме любов. Навън двама чичковци с червени потници копаеха канал. Единият каза "Еб*л съм му майката! И утре е ден!"
Влиза Иванчо при директора и казва:
- Директоре, директоре, бързо.....
- Иванчо, колко пъти съм ти казвал преди да влезнеш да почукаш на вратата, айде сега излез и го направи както трябва.
Излиза Иванчо почуква на вратата влиза и казва:
- Директоре, директоре, бързо.....
- Иванчо, колко пъти съм ти казвал преди да влезнеш да почукаш на вратата и да се избършеш след като влезнеш, айде сега излез и го направи както трябва.
Излиза Иванчо почуква на вратата, избърсва си краката влиза и казва:
- Директоре, директоре, бързо.....
- Иванчо, колко пъти съм ти казвал преди да влезнеш да почукаш на вратата, да се избършеш след като влезнеш и да ме поздравяваш с песен, айде сега излез и го направи както трябва.
Излиза Иванчо почуква на вратата, избърсва си краката влиза и казва:
- Директореее, склада ни гориииииииииии!
Сподели