Случката се случила на една международна научна конференция. Станал английският предста-вител, прокашлял се и казал:
- Ние, англичаните, сме измислили локомотива!
Тогава веднага скочил нашият представител, инженер Ганев, който стискал в ръце едно черно куфарче:
- Моля, моля! Възразявам! Локомотива сме го измислили ние! Тука, в куфарчето, имам доказателства, айде да не се налага да ги вадя, че ще стане неудобно!
За кратко настанала тишина, после станал американецът и казал:
- А ние, американците, сме измислили електричеството!
Инженер Ганев веднага скокнал пак:
- Възразявам! Обаче и електричеството сме го измислили ние! В куфарчето имам доказателства, аре да не ги вадя, че ще ви стане неудобно!
Американецът също не намерил какво да каже и млъкнал. В залата се възцарила още по-напрегната тишина. Вече никой не смеел да каже и дума, защото не знаел как ще реагира инженер Ганев. Най-накрая, след дълго и неловко мълчание, се изправил френският представител. Той погледнал нагло към Ганев и заявил:
- Е да, ама ние, французите, сме измислили френската любов, или както й викате вие, българите - (подсвирва)!
Всички заръкопляскали, като си мислели, че сега вече Ганев най-сетне ще млъкне - защото, кой, ако не французите, ще са измисли френската любов. Но инженер Ганев отново не си оставил магарето в калта. За трети път той скокнал като ужилен и ревнал:
- Не е вярно! Френската любов сме я измислили ние! Да вадя ли сега доказателствата от куфарчето?
- Е айде, извади ги, да ги видим! - повишил тон и французинът.
Тогава Ганев отворил куфарчето и измъкнал отвътре някакъв стар пергамент.
- Внимание - викнал той - зачитам! Писмо от хан Крум до неговите боляри. Цитирам: "Заговори ще ми правите, а? Ако ви хвана още веднъж, ще ми ядете големия, ей! И не ми приказвайте зад гърба, щото само като ви погледна, веднага виждам какво има в главите ви!".
Тук инженер Ганев прибрал пергамента и казал:
- Това, последното, между другото, го казах за германците, за да не кажат, че те пък са изобретили рентгена!
НЕПОЗНАТ НОМЕР
- Алоо…
- Кажете, моля.
- Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирил.
- Кой ви е търсил, господине?
- Е как кой!? Ти!
- Така и с какво да ви услужа?
- Ич таман недей да ми услугваш, всичко си имам.
- Тогава защо звъните?
- Ама, нали си ме дирил, затова ти връщам обаждането.
- Кой ви е търсил? Ние тук водим много телефонни разговори.
- Абе що ме ядосваш!? Ти си ме дирил, не си ли?
- Възможно е. А вие кой сте?
- Е как така ще звъниш на некой без да знаеш кой е? Що ме питаш?
- Защото е възможно да сте някой друг.
- Кой друг бе! Язе съм си язе от край време.
- И какво искате … Язе?
- Абе, я ми кàжи ти що звъниш на непознати, а? Това да не е телефонен тероризъм, а?
- Но моля ви господине…
- Какво си ме замолил бе! Я си кажи името ти!
- Аз съм представител на организация …
- А такаа … организирана престъпност значи!
- Не съм казал „организирана престъпност“, а организация …
- Ти мен ли ще баламосваш, бе? Ти знаеш ли с кой си имаш работа!?
- Нямам честта да ви познавам! Та вие дори не се представихте.
- Ти още малко и егенето ще ми поискаш. А случайно да ти трябва номера на банковата ми сметка, или цвета на прашките на гаджето ми? Трябват ли ти?
- Нямам интерес към тия подробности.
- Е, тогава що ми звъниш?
- Но вие ми се обаждате, господине…
- Как ще ти се обаждам, като ти ми звъниш. Ето, на телефона ми пише, че непознат номер ме е търсил в шестнадесет часа и тридесет и осем минути, а аз тогава съм замятал въдиците в язовир „Еленица“ и не съм могъл да отговоря, бе!
- Абе Пешо! Ти ли си бе!?
- Абе Иване, пед*рас такъв! Що не ми казваш, че си ти бе!?
- Махни! Звънях ти да те питам у вас ли ще пържим рибата довечера, или у нас.
Сподели