Червената шапчица, Жорж Луис Юисманс
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори, а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?
Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът".
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, извини ни, но вече си ку*ва. Али Баба и 40-те разбойника."
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда."
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен.
- Кво става, Вълчо?
- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
- Дааа, ти коя си?
- Ами лисицата...
- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
- Не....
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
- Кой си ти? - пита ламята.
- Заекът.
- Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли?
- Има - може ли, да не дойда?
- Може, за-драс-квамееееее...
Сподели