Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо - отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класът имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспекторът казал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци...
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил...
- ...се еб*т, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Еми неудобно е как няма,знаете ли как се пързаля!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски:
- Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история!
- История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин е*е кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи!
- Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! - и отива да танцува с Пиер Безухов:
- Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли!
- Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: е*а аз значи снощи кобилата...
Учителката изпитва Иванчо на тема животни:
- Иванчо, кажи кое е най-гнусното животно, според теб.
- Вие, госпожо!
Възмутена госпожата му казва:
- Утре, с родител!
На другия ден:
- Иванчо, къде са родителите ти?
- Прегази ги валяк, госпожо.
- Ами, тогава, баба и дядо ти да дойдат!
- И тях ги прегази валяк.
- Чичо, леля, стринка, нямаш ли?
- Не, всички ги прегази валяк.
- Е, все някакви роднини трябва да имаш!
- Роднини нямам, но имам валяк.