Иванчо и Петърчо обичали да карат ски. Направили далавера, изкарали някой лев и отишли на ски, в не много известен швейцарски курорт. Настанили се в хубава 4-етажна вила, собственичката, стара швейцарска баба , ги настанила в две отделни стаи. Прекарали много добре, ама мангизите свършили и след една седмица се прибрали. След 2 месеца Иванчо звъни на Петърчо:
-Абе пич, кажи честно, ти да не си еб*л оная старата баба, дето ни беше хазяйка?
-Ами, кво да ти кажа,еб*х я няколко пъти!
-А, случайно да си написал моето име и адрес на бабата, за спомен от хубавото еб*не, дето си й хвърлил?
-Еее, майтап си направих Иванчо, ще разберат пичовете, ще ме скъсат от бъзик! Ти да не се обидиш, да не ти е пратила някоя поздравителна картичка?
-Нее, даже много ти благодаря! Бабата умряла и ми е направила завещание на всичко, на мое име.
Петка и Чапай отворили частна аптека. Потръгнало им, но конкуренцията била много недоволна. Решили да ги изобличат, че нищо не разбират от фармация и им изпратили един мним болен с диагноза - "Загуба на вкуса." Влиза той в аптеката и казва на Василий Иванович каква му е диагнозата. Чапай казва на помощника си: - Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13. Пациентът отхапал от огромната таблетка и възкликнал: - Но това е кравешко лайно! - Ето, как бързо си възстановихте вкуса! - казал Чапай. Конкуренцията не искала да признае загубата си и отново изпратила мнимия болен с нова диагноза - "Загуба на паметта!" Чапай отново казва на помощника си: - Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13. - Но това беше кравешко лайно! - възкликнал пациента. - Ето... и паметта Ви се върна! - рекъл Чапай. - Страхотни таблетки! Какво ли не прави съвременната фармацевтика!
Починал Чапай! Решил Петка, като негов най-близък съратник, да напише стих за паметника. Седнал Петка и сътворил стих: - Стоит статуя с болшова х*я! Рука поднята, держит граната! Прегледал го редактора и казал: - Бе хубаво е ама този х*й тука... Преправил го Петка и го носи за преглед: - Стоит статуя с малекого х*я! Рука поднята, держит граната! Гледа редактора и пита: - Бе не може ли този х*й да изчезне от тука?! Пише пак Петка и носи за преглед: - Стоит статуя совсем без х*я! Рука поднята держит граната! Редактора вече тотално вбесен се разкрещял: - А бе изхвърли тоя х*й от тука бе!!! Връща се Петка, пренаписал всичко, но редактора го нямало и направо дал текста за гравиране върху плочата. Идва деня на откриването. Дърпат покривалото и що да видиш?!? На плочата пишело: - Стоит статуя! Рука поднята, но вместо х*я держит граната!