Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян... А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
- А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? - го питам за всеки случай.
- А, това е Буги. - махва той с ръка, и отпива от биричката - Живее при мен. Защо?
- А, ммм, какво е Буги?
- Моята костенурка.
- А, защо е космата?
- Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш... Ти сам я пробвай, погали я! - Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
- Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
- Тук-там с моментно лепило. Тук-там с С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.
Легнали Иванчо и Марийка в първата брачна нощ да се еб*т. Добре, ама Марийка още девствена и не му дава:
-Айде, бе Марийке моля ти се само главата!
-Не, бе Иванчо, ще ме боли!
-Моля ти се, бе Марийке, само малко бе!
-Добре айде, ама малко.
След което, Иванчо като джентълмен и го набутал целият.
-Хм! -казала Марийка, загубвайки ума и дума.
-Нали беше само малко бе Иванчо, нали само главата каза-ревяла от болка Марийка.
-Марийке, х*ят рамена няма бе! ! !
Шкумбата се заблудил в Добруджа и спрял в едно селце да го упътят. На площада срещнал един 87 годишен старец, държащ в ръцете си пеленаче. Шкумбата попитал, старецът го упътил във вярната посока и на изпроводяк, националният зевзек попитал:
- Дядо, това детенце - да е живо и здраво, внуче ли ти е или правнук?
- Как бе чадо! Син ми е! - Троснал се старецът.
- Ти, дядо, може и да вършиш оная работа, но бабичката ти как се справя?
- Па питай я сам. Те я там в кафенето - онова 16 годишното бабе!
- А как с Red Bull или с хапчета се подмладяваш?
- Да знайш, синко, дадоха ми некакви хапове, но аз цял живот освен с винце и ракийка, с друго не се лекувам, та взех и ги хвърлих на двора. Къде ме виде петеля, дотърча порязникът и всичките ги изкълва. Па той като почна, тоя мискинин, да качва кокошките една подир друга. От която слезе, без перушина останала. Реших да го отбия, та го заключих в гълъбарника. Гледам на сутринта, гълъбиците били всички рекорди на Гинес по размер на яйцата. Мислих, мислих, па го бутнах в хладилника - барем му изстинат страстите. Слушам по едно време, укроти се, завалията. Кога отварям да го видя - той, клетия, цял в пот. Викам му: "Как се изпоти в тоя студ, бе хаймана?", а той ми отвръща - "Ти опитвал ли си някога, да разтвориш с голи ръце краката на замразен бройлер?!"
Стяга се Пешо за лов, събота сутрин. Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак. - Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов. - Стига ма, троснал се Пешо - т'ва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не стаа ся… - Аре бееее, един път поне - тросна се жена му. Пешо като видял, че жена му лесно няма да се даде и казал да се оправя и да идва. Стигнали и Пешо казал на жена си: - Ся! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена! Като го видиш - гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука! И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли пили… ала бала. По едно време, вече се мръквало, се чул мощен изстрел. Пешо се плеснал по челото - малеееееее, забравихме жената. Затичали се цялата дружина, и к'во да видят - Пешовица седи край някакво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг. - Не се доближавай до елена, момченцееее! Мой си е! - крещи обезумялата Пешовица, адреналинно радвайки се на улова си. - Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля…
Сподели