В зоопарка горилата се разгонила, започнала да троши клетката, да стряска посетителите да реве… страшна работа. Мениджъра започнал да звъни по колегите, но най-евтината оферта за мъжки била 15 000€, а такъв бюджет нямало… Събрал персонала и им споделил. Всички се чудели какво да правят, докато Пешо не станал и казал: - Шефе, що не викнем Бай Киро К*ра, дето пази слоновете, той ще я оправи. - Как така?!? - Е, ей така, ти що си мислиш, че така му викат - той не прощава! - Е колко пари да му дадем? - Ми метни му 100€, грешка няма! Викнали Бай Киро при шефа и той му споделил проблема и му пуснал офертата. Бай Киро помислил малко пък рекъл. - Шефе, няма проблеми, ама имам две условия - първо няма да ме карате да е целувам! - Няма проблем Кире, а второто? - Второто е, ако можете за парите да ме зачакате, че ги нямам на куп…
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
Жена, мърмори на мъжа си: - Пешо, от година покрива тече! Намери пари за нови керемиди! Е, комшийте са богати! Иди им искай на заем! Отишъл Пешо, но комшията го нямало и му отворила комшийката. Казал й той каква е молбата и тя рекла: - Че що да не ти услужиме, бе Пешо, пък и ти можеш с нещо да услужиш сега, когато мъжът ми го няма! - Може, може - ти си хубава жена! Само, има една малка подробност - ние както знаеш имаме кошери. Та ще дадеш да го жилне една пчеличка и после... - Ама то ще боли и ще се подуе.. - Без пчеличка няма пари за керемиди! След два часа се прибрал Пешо и носи парите. Нямало как - разказал на жена си, какво се е случило. - Ах мръсницата му с мръсница! Пешо - искам и аз! - Ма, знаеш ли как боли. - Не ме интересува! Хванали една пчеличка и всичко се повторило за Пешо. Накрая жена му сладко промъркала: - Защо бе, Пешо, са ни тия керемиди, да си купим поне едно кошерче...
Сподели