Двамата семейство от пет години. Иванчо се прибира, като никога, много рано, Марийка се наконтила и мрънка:
Днес имаме годишнина от сватбата, искам да ме заведеш в любимия ти бар и да го отпразнуваме! Ако не го направиш, утре подавам молба за развод! За 5 години никъде не си ме завел, освен на Великден в църква!
Кво да прави нашият, изтупал се и води Марийка в любимия му бар.
От вратата още портиерът:
-Добре дошъл Иванчо! Любимото ти сапаре е винаги резервирано за теб!
Минават покрай бара, барманът:
-Здравей пич, много хубава приятелка имаш!
-Това е съпругата!
-Приятно ми е, госпожо!
Седнали в сепарето. Сервитьорът търчи:
-Както винаги, двоен "Чивъс Регал" нали? А за дамата?
Поръчала си Марийка едно вермутче.
В този момент върви програмата. Стриптизьорката отива до сепарето на нашия и пита високо:
-А сега кой ще ми свали прашките?
Целият бар скандира и пляска:
-Иванчо, Иванчо! ! !
Марийка не издържала, лиснала вермутчето в лицето на Иванчо и изкочила от бара. Той търчи след нея. Тя скача в спрялото такси отпред, нашият също се пъха вътре:
-Простак, мръсник, долнопробен лъжец, измамник! ! -крещи Марийка.
Шофьорът пита:
-В онуй хотелче ли да те карам пак брато и вземи запуши устата на тая ку*ва? ! ! С много ку*валети съм те возил, ама такова чудо не е било! !
Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка: - Стой, ще те ям! - Ама недей така, аз съм млада, неопитна… - Няма недей, ще те ям. - А може ли поне да ми изпълниш едно последно желание? - Не едно, три ще ти изпълня даже. - Искам да правим с*кс… Да разбера и аз нещо от тоя живот. Подхваща я вълка, оправя я. - Казвай второто желание. - Амиии… Като първото. Пак я подхваща вълка, озорва се, но я оправя още един път. - Казвай третото желание. - Амиии… И то като другите. Вълка пак я почва, ама вече е много на зор – изпотен, зачервен, сърцето му бие до пръсване… В този момент на полянката се показват Бабата и Ловеца. Ловецът вдига пушката, прицелва се и – бам! – Червената шапчица между очите. Бабата писва: - Леле, какво направи, утрепа ми внучката! - Мамка й на твоята внучка, три вълка ми е уморила само миналата седмица.
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Генко ми разказа:
"Купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от около 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се карам. Почнах с касиерката, после някакъв мениджър дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Тогава му казвам:"Хубаво, щом са прилични, изяжте ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага, без претенции". Той се съгласи. Изяжда две и вика - това е, толкова е дневната доза. А аз му обяснявам - каква дневна доза, яж ги всичките.
Изяде и петте плесенясали мандарини, а се вижда, че му е гадно, но яде!
- Юнак! А сега повикай управителя!
Идва управителя:
- Дайте ми нови мандарини, че вашият служител изяде моите!
Трябваше да му видите погледа само, но той си го заслужи!"
Сподели