Бай Стамат живеел спокоен живот с тримата си синове в гората , докато една сутрин не забелязал липсата на любимата крава Любка.
Без да губи време Бай Стамат изпратил най-големият си син да я търси в гората. Минали няколко дена и бащата сериозно обезпокоен , изпратил по-малкият син да търси батко си. Изминала цяла седмица , а нямало ни вест , ни кост , нито от Любка , нито от синовете му. Тогава Бай Стамат се принудил да изпрати и най-малкият си син Иванчо.
- " Иване , по цял ден седиш и чатиш в "Гепи Ме" , а да отидеш да откриеш братята си , няма да се сетиш! "
Иванчо , вдигнал гащите , обул кецовете и отпрашил към гората. След 4-5 часа лутане из гората попаднал на една полянка. На полянката най-невинно си седяла горската фея - нимфоманка Патриция , която наскоро преди 40-50 години се преселила в съседство с Бай Стамат.
Иванчо се изкашлял звучно и я заговорил:
-"Извинявай , да си виждала братята ми"?
Феята се прозяла и му отговорила:
-"Ако успееш да ме задоволиш , ще ти кажа къде са братята ти , но ако не успееш ... "
Тук Иванчо я прекъснал:
-"Би ли подпряла този бор , ако обичаш"!?
Започнали те и "неусетно" минали 7-8 часа , а най-малкият син не се отказвал. Минали още 7-8 часа и феята започнала вече да се оглежда разтревожено. След около 3-4 часа, вече не издържала и започнала да вика:
-"Стигааааа , Стигааааа , Всичко ще ти кажа"
А Иванчо:
-"Шттттт..Няма "стига"! Сега ще разбереш Любка от какво умря!
Иванчо и баща му имали две крави
-Бяла и черна! Един ден баща му казал: Иванчо, утре ще водиме кравите в съседното село за разплод, на бик! И Иванчо се съгласил. И така на другия ден тръгнали. Вървяли пеш и на Иванчо баща му се изморил, и когато пристигнали в съседното село му казал: Иванчо, ние със селския ще си седиме тука и ще пийваме ракия, а ти ходи там на поляната да наблюдаваш кравите и бика, и ако стане нещо, ела да ни кажеш! Разбра ли
-Разбрах! А
-Е бягай сега оттук. И така Иванчо отишъл на поляната. Стоял там около един час, и по едно време тича запъхтян:
-Тате, тате, тате....
-Кажи Иванчо, какво има!?
-Епаааа... тате бико на*ба белата крава! ! !
-Абе тъпанар, така ли се говори бе идйот, тука че се излагаме пред чужденците
-Пред селския! Че кажеш, примерно:Бика изненада бялата крава! Разбра ли сега
-Разбрах! Айде пак бегай сега на поляната да наблюдаваш кравите и бика. И така след два часа, Иванчо пак тича запъхтян:
-Тате, тате, тате...
-Кажи Иванчо, какво става!
-Еееее... бико изненада черната крава!
-А така, браво Иванчо! Това вече е приказка! И как по-точно я изненада?
-Епааа... па на*ба белата! ! !
Драги Дядо Коледа,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недуразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най- добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по- добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкто отгоре - донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващата година. Ще те замерям с камъни - и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам повече за теб! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти, дебел и вмирисан Дядо Коледа!
От малкия Иванчо