- Докторе, помагай! - казал Пешо, влизайки в кабинета на личния си лекар. - Жената ме изцежда от с*кс, а нямам силата да и отказвам. Какво да правя? - Няма страшно! - казал лекаря. - Имам едни хапчета специално като за теб. Пиеш едно хапче и си готов. Изпил Пешо хапчето и се прибрал. Вечерта, като си легнал жена му го прегърнала с надеждата за поредната доза „любов“, но ги очаквала голяма изненада - на оная му работа били поникнали ръце. Пробвал Пешо да го вкара, но ръцете подпирали във бедрата и не позволявали да извърши проникване. С натъжена физиономия, но със скрито задоволство обяснил на жената, че няма да се получи и заспал блажено и спокойно. Така продължила семейната идилия около месец, а мъжкото в него започнало да напира и решил да иде пак на лекар: - Вече си отпочинах добре. Дай някакво хапче, че да се скрият тия ръце. - А, не става така. - казал лекаря. - С хапче поникват, но се махат само хирургически и 8 месеца без с*кс. Излязъл Пешо омърлушен и седнал на една пейка в двора. Скалпела си е скалпел - страшно нещо. Минавайки от там, неговият стар приятел Киро, го забелязал и заговорил; - Пеше, що си оклюмал бре? Какво ти има? Той му обяснил ситуацията в която се намира и започнал да плаче. Киро седнал до него, прегърнал го и му казал; - Ех Пешак, няма нужда да си правиш операция. Аз също ги имам тези ръце но съм му намерил цаката. Удряш го силно по главата. Посягаш за втори удар, а той се прикрива с ръцете. Тогава вкарваш и те така те!
Иванчо имал за домашно да научи пет изречения. Първо попитал майка си: - Мамо, кажи едно изречение. - Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам! Иванчо го записал. Отишъл при баща си и го пита: - Тате кажи ми едно изречение. - Ся си чета вестника. Иванчо го записал. Видял кака си и я питал: - Како, кажи ми едно изречение. - Тихо, че си говоря с гаджето. Иванчо го записал. Минал покрай железарията и чул: - Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки. Иванчо го записал. Иванчо чул по радиото: - Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи. Записал го. На другия ден отишъл на училище и госпожата го попитала: - Иванчо кажи ми изреченията. - Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам. - Иване кажи изреченията! - Ся си чета вестника. - Искаш ли при директорката? - Тихо, че си говоря с гаджето. - Иване, какво имаш в тая глава? - Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки. - Кой ти каза тези простотии? - Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
Иванчо и Марийка на море, на плажа на един къмпинг, лежат, събират тен. Марийка задрямала, от близките храсти се показва една мъжка глава.
Ей приятел, ела за малко, много е важно!
Отива нашият, един пич зад храстите по бански:
Искам да ти покажа нещо!
Кво бе, приятел?
Оня дърпа банските надолу и показва един огромен х*й:
Само на теб го показвам, да не кажеш на някой?
Върнал се Иванчо до Марийка, тя мърмори:
Да не ходи да пикаеш в храстите бе?
Нашият й обяснява какво е видял. След малко Марийка казва:
Ванюшка, много ме напече слънцето и главата ме заболя. Прибирам се в бунгалото, ти си се печи, когато решиш се прибирай!
Нашата се чупила. Иванчо полежал още малко, станало му скучно сам и се прибира в бунгалото. Заключено! Тропа, тропа, явно Марийка е заспала дълбоко! По едно време се отваря вратата и на прага оня с големия х*й!
Ей приятел, ти голям клюкар се оказа бе! ! Виж кво стана сега! !