Иванчо и Марийка - младо семейство, ама Марийка много я хапят гащите и си е шавливичка по рождение. Направило му впечатление на Иванчо една вечер, че гърба на Марийка е покрит със синини, чак сини буци.
-Абе, Марийке, к'во е т'ва, бе?
-Ми не знам, Иванчо!
-Иди на доктор.
Отищла Марийка, пита на другия ден Иванчо :
-Кво рече доктора?
-Ми на нервна почва било, Иванчо, даде мехлеми да ме мажеш и ще мине. Мазал Иванчо, минало всичка, след един месец пак същото. Пак отива Марийка на доктор, пак носи мехлеми, пак има мазане, пак всичко изчезнало. след около месец пак синини. Ядосал се Иванчо - обича Марийка от все сърце и е притеснен за здравето й. Отива при доктора и пита:
-Докторе, няма ли оправия тази работа или ти не си такъв специалист, да ходим другаде?
-Кво ти рече жена ти бе, господине?
-Ами на нервна почва било.
-Абе тя жена ти, че е ку*ва е ку*ва, ама е глуха ку*ва, синините и буците са от НЕРАВНА ПОЧВА!
Иванчо рисувал много хубаво. Един ден, преди часа по биология, в който щяли да учат за мухите, Иванчо нарисувал на дъската една гомнишарска голяма муха. Била като истинска. Госпожата влязла в часа, започнала урока и тръгнала да закача на дъската табло с илюстрации на различни мухи. Видяла тя нарисуваната муха, взела дневника и бой по мухата!
Голям смях паднал, госпожата изгонила Иванчо и му заръчала утре баща му да дойде в училището. Пристигнал на другия ден таткото и тя му се оплаква как Иванчо я изложил пред класа и как скъсала дневника от боя по дъската.
-Знам си го моя хубосник, ще учи за художник, ама това вашето не е нищо, госпожо! Миналата седмица голям пердах яде от мен - взел, че нарисувал на стената в банята една пу*ка и щях да си счупя х*я, докато разбера, че не е истинска!
Иванчо и Марийка минавали по един мост. Марийка казала:
- Иванчо, искам да ме издържиш да се изпикая от моста в реката.
Хванал я Иванчо и я поднесъл през перилата на моста. Държал я половин минута, цяла минута, па рекъл:
- Ма Мариике, няма ли да пикаеш, че ми отмаляха ръцете, ма!!!
- Чакай, бе Иванчо, отдолу има една лодка, чакам я да мине, та да се изпикая в нея!
А Иванчо рекъл:
- Пикай , бе Марийке - това ти е отражението бе....
Един човек имал проблем със с*кса - свършвал много бързо. Какви ли не доктори обиколил, никой не могъл да му помогне. Накрая последен шанс му бил един психоаналитик. Доктора: - Значи, като почнете с*кса, ще си представиш, че си на една автобусна спирка и чакаш например автобус номер 20 да дойде. Минават много автобуси, но не и 20-ката. Най накрая идва, ти се качваш и пътуваш до последната му спирка. След това слизаш и чакаш същия номер в обратна посока. И отново - автобус след автобус, но не и 20-ти номер. Когато най-накрая дойде, ти се качваш и пътуваш до спирката, от която си тръгнал. Слизаш и отиваш например при бай Иван да пиеш едно кафе. И чак тогава ще свършиш. Човекът си тръгнал доволен като обещал да дойде на другия ден, да сподели на доктора как е минала вечерта. Влиза в кабинета на другия ден и вика: - Докторе, нищо не стана с тая твоя терапия. - Защо, бе? - пита доктора. - Ами както ме посъветва, като се награбихме вечерта с жената и аз почнах да си представям как чакам 20-ти номер на спирката. Но не щеш ли, идва веднага моят автобус и от него слиза бай Иван... с кафето...
Докато си върви по улицата, Киркор се разминава с непознат мъж. Заглежда го и си мисли... "На тая улица сме четири млади семейства - моето, на Гарабед, на Агоп и на Торос. Значи, аз в момента отивам да чукам жената на Торос. Той уж трябва да е на работа, ама аз знам, че се среща с жената на Гарабед. Гарабед чука жената на Агоп. Това значи, че Агоп е тръгнал да чука мойта жена, докато аз съм "на работа"..."
И поздравил:
- Добро утро, Агоп!
А непознатият се учудил:
- Че ние не се познаваме, отъкде ми знаеш името?
- Изчислих го! - отвърнал Киркор.