Червената шапчица, Айзък Азимов
Червената шапчица остави празната си чаша.
- Да, разбира се - каза тя - само че баба ми - Фондацията е задължена да помага на всяка нация, която поиска от нея научна помощ. Поради високия идеализъм на правителството ни и великата морална цел на нашия основател Шарл Селдън ние не сме в състояние да отдаваме предпочитания. Това не може да се промени, Ваше превъзходителство.
Усмивката на Вълкенис се разшири.
- Не обявявам война и вие въобще няма да се свързвате с баба си. Когато войната избухне - не се обяви, шапчице, а избухне, баба ви ще бъде уведомена своевременно от атомните изтрели на анакреонската флота, начело с кръстосвача Вълкенис.
Прихваната от силовото поле, Червената шапчица не можеше да помръдне. И все пак тя спокойно се усмихваше, заобиколена от перленото сияние на ореола си. Вълкенис изкрещя някакво проклятие, насочи атомния бластер към Червената шапчица, която не помръдна, натисна спусъка и го задържа. Бледият непрекъснат лъч удари в защитното силово поле и безобидно бе всмукан и неутрализиран.
Тогава влезе търговеца Малоу и със бързо движение насочи бластера си към Вълкенис. Той се стовари на пода с взривена, изчезнала глава.
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!